Дяволската колония

- Трябва да се махаме оттук... - започна той.

Но преди да успее да направи и крачка, мъже в пустинни бойни облекла наизскачаха сякаш отникъде и се пръснаха в широка редица. Сърцето й сякаш се качи в гърлото и я задави. Моментално осъзна, че вината е нейна. Знаеше как са я открили.

„Имейлът...“

Джордан я помъкна назад... но се озова пред чудовищно висок рус мъж, също с камуфлажни дрехи. Мъжът извъртя карабината си и го блъсна с приклада в лицето.

Джордан рухна на колене с вик, който бе повече от изненада, отколкото от болка.

- Джордан! - изпищя Кай.

Нападателят се обърна и насочи оръжието към гърдите й. Гласът му бе смразяващо студен.

- Ела. Един човек иска да говори с теб.

12:33

Флагстаф, Аризона

Застанал в подножието на извисяващата се постройка, Ханк Канош оцени по достойнство името й. Вупатки. Наистина беше висока къща.

Руините на древното пуебло се издигаха на три етажа, построени от плоски плочи червен пясъчник, добиван на място и свързан с хоросан. Изумителното постижение на строителното инженерство бе разделено на стотина помещения. Пуеблото включваше също и останките от старо зидано игрище и голяма кръгла обща стая.

Представи си как е изглеждало всичко това в миналото. Мислено върна на място покрива от греди и тръстика. Възстанови стените. Представи си растящите в съседните тесни долини царевица, боб и тикви. След това насели пуеблото с индианци от различни племена - синагуа, кохонина и, разбира се, анасази. Беше известно, че са съжителствали относително мирно.

Взираше се в картина, която всъщност се бе променила много през вековете. Вупатки бе построена на малко плато, от което се откриваше изглед на огромно разстояние към съседните височинни плата, към ярката прелест на Рисуваната пустиня на изток и лъкатушещия зелен път на река Литъл Колорадо.

Наистина живописно място.

Въпреки това го обзе мрачно настроение, докато гледаше прашните останки. Защо се бяха махнали древните жители? Дали бяха прогонени и избити? Представи си кръвта по червените стени, чу писъците на жени и деца. Дойде му твърде много и се извърна.

Долу, в подножието на руините, Пейнтър и партньорът му се мотаеха из амфитеатъра на селището и чакаха Нанси Цо да получи разрешение да продължат пеша. Беше забранено да се отклоняват от достъпните райони на парка без водач. По-отдалечените руини и паметници, които бяха почти триста, се смятаха за твърде податливи на разрушителното въздействие на човека. Същото се отнасяше и за екосистемата на пустинята.

След като получеше разрешението, Нанси щеше да ги отведе до мястото, където бе виждала показаните й от Пейнтър символи, знака на тоутсиий унстоу пуутсийв, народа на Зорницата. Сърцето на Ханк се разтуптя при мисълта за тези хора. Дали наистина бяха едно от изгубените племена на израилтяните, както се твърдеше в Книгата на Мормон?

Изгубил търпение, той тръгна надолу, като мъкнеше оклюмалия Кауч за ремъка. Забеляза Нанси Цо да слиза от другата страна, откъм центъра за посетители.

Ханк стигна пръв и видя Ковалски да разглежда една друга уникална забележителност на пуеблото. Стоеше пред нещо, приличащо на издигнато огнище, реставрирано неотдавна с плочи и хоросан. Но квадратната яма в центъра му не беше предназначена за огън.

Едрият мъж се наведе над отвора. Наложи се да задържи широкополата шапка, която си бе купил за прехода, за да не отлети от главата му. От дупката духаше силно.

- Прохладно е - въздъхна Ковалски. - Истински климатик.

Пейнтър - стоеше до табелката - каза:

- Това е отдушник.

- Това е отворът на дишаща система от пещери - обясни Ханк. - Зависи от разликите в атмосферното налягане. Когато денят е горещ като днешния, системата издишва студения въздух долу. През зимата, когато е студено, вдишва. Скоростта на въздушния поток може да достигне до петдесет километра в час. Археолозите смятат, че това е една от причините за възникването на пуеблото. Подобни отдушници, отвори към подземния свят, са били смятани от древните за свещени, а и както сам споменахте, никой не би имал нищо против естествен климатик през лятото.

Пейнтър зачете табелата.

- Тук пише, че при разкопките през шейсет и втора долу била открита керамика, зидове и дори петроглифи.

Ханк разбираше интереса на Пейнтър. По пътя насам Нанси Цо им беше казала къде е виждала лунния сърп и звездата, нарисувани от дядото на Джордан. Те бяха част от петроглифите, открити навътре в пустинята, недалеч от едно от множеството неотбелязани пуебло в района.

- Пише също - продължи Пейнтър, - че размерите, дълбочината и разклоненията на пещерната система така и не са определени напълно.

- Не е точно така - обади се Нанси Цо, която тъкмо бе дошла. - Според най-новите изследвания пещерната система под това плато е с обем двеста хиляди кубични метра и продължава километри.

Пейнтър заразглежда отдушника. Отворът бе защитен с решетка.

- Значи ако някой иска да скрие нещо от любопитни очи...

Нанси въздъхна.