Дяволската колония

Грей застана до приятеля си. В центъра на златната плоча имаше грубо отпечатан белоглав орел, стиснал маслинена клонка и сноп стрели.

— Нали помниш какво пише Фортескю за печата — каза Монк.

Грей помнеше много добре: „Никой не би заподозрял, че съкровището е скрито в сърцето на Печата“.

— Може би е имал предвид Държавния печат — добави Монк.

Грей огледа плочата. Беше с размери около трийсет и пет на двайсет и пет сантиметра, дебела около два и половина. Не разполагаха с точно описание на размерите на намерената в черепа на мастодонт стара индианска карта, но пък едва ли беше била много по-голяма.

Огледа помещението. „Тези плочи са над сто“. Коя точно търсеха? Дали върху някоя от тях, скрита сред останалите, бе изобразена груба карта? Имаше само един начин да разберат. Трябваше да последва примера на Монк. Беше време да се прибегне до груба сила.

Махна към купчините и каза:

— Като начало да ги извадим навън. Една по една.

21:10

Сейчан стоеше отстрани, докато Грей и Монк изнасяха златните плочи от малкото помещение и ги нареждаха отвън. Раненият й крак не й позволяваше да им помага! Но и дори нищо да й нямаше, щеше да й е трудно да ги вдига — всяка тежеше повече от трийсет килограма.

Нямаше представа как Монк успява да се справи само с една ръка.

Двамата вече бяха свалили якетата и запретнали ръкави. Грей оглеждаше плочите и от двете страни за някакви следи от карта. Беше помолил двамата домакини да ги оставят сами. Без да възразяват, Уолдорф и Линдъл се бяха отдалечили и разговаряха шепнешком, но без да откъсват очи от тях.

Капитанът на охраната изглеждаше мрачно подозрителен.

И с пълно право.

Дотук бяха проверили половината плочи, но без успех.

Грей излезе с поредната плоча. Устните му бяха побелели и стиснати, но не от напрежение, а от нещо близко до отчаяние. Наведе се, нагласи я изправена и огледа и двете страни. По челото му беше избила пот.

Сейчан изкуцука при него.

— Аз ще гледам от едната страна, а ти гледай от другата.

— Благодаря. — Той я погледна над изправената плоча. — Мислиш ли, че само си губим времето тук?

— Заключенията ти ми се струват основателни. — Сейчан прокара пръсти по златната повърхност с надеждата да открие нещо. — Не ни остава друго освен да продължим да гледаме.

— Има ли нещо от твоята страна?

— Не.

Грей вдигна плочата и я остави върху другите.

— Нещо не ми дава покой — каза тихо. — Ако Джеферсън е начертал картата на някоя от тези плочи, защо никой досега не я е видял? И не е споменал за нея?

Сейчан се сепна.

— Знаеш ли, може би картата не е на плочата, а вътре в нея.

— Как така вътре?

— Според онзи французин картата е била изработена от нанозлато, което е много по-плътно и не би се разтопило при обичайната температура на топене на златото. Така че ако е искал да запази и скрие картата, защо да не излее върху нея обикновено злато и да я скрие? Няма риск. Ако ти потрябва, винаги можеш да разтопиш обикновеното злато и да я извадиш, без на нея да й стане нищо. Грей вдигна ръка и избърса потта от челото си.

— Права си! Трябваше да се сетя!

— Не можеш да мислиш за всичко.

„Нито пък да се грижиш за всички“.

Беше забелязала как многократно проверяваше телефона си по време на пътуването. Знаеше, че се тревожи за състоянието на баща си.

— Че то си е написано дословно в дневника на Фортескю — ядоса се на себе си Грей. — „Съкровището е скрито в сърцето на Печата“.

— Я елате да ги видите — обади се Монк от хранилището.

Грей и Сейчан се вмъкнаха при него в тясното помещение.

Монк се беше навел над следващата плоча от купчината, придържаше я с единствената си ръка.

— Вижте печата!

Сейчан се загледа над рамото на Грей, усещаше потния му гръб през тънката риза. Не разбираше какво е открил Монк, но силните мускули на раменете на Грей се стегнаха.

— Това е! — възкликна той.

— Ама няма карта — възрази Монк. — Проверих и двете страни.

— Но не си проверил вътре… — каза Грей и извърна лице към Сейчан. Устните му почти докосваха бузата й.

Тя се направи, че няма нищо, и попита:

— Какво искате да кажете? Какво й е толкова особеното на тази плоча?

Грей я придърпа към себе си, хвана ръката й и я накара да прокара пръсти по снопа стрели.

— Четиринайсет са.

Тя се обърна към него. Спомни си грубата скица на ранния вариант на Държавния печат, изработена когато Джеферсън и съмишлениците му планирали създаването на индианска колония. На нея орелът също държеше четиринайсет стрели.

— Това трябва да е — убедено рече Грей.

— Но откъде можем да сме сигурни? — попита Монк. — Не трябва ли да прегледаме и останалите?

Грей тръсна глава.

— Има начин да проверим. Ако тази плочка крие карта в сърцето си, тоест в сърцевината си, би трябвало да го разберем, като просто сравним теглото й с това на другите. Картата — ако наистина е вътре — е изработена от по-плътен материал, така че тази плоча трябва да е малко по-тежка.

— Какво ще кажете за онези гигантски везни при входа? — предложи Сейчан.

— Мисля, че са малко груби, но можем да помолим Уолдорф да ни помогне. При цялото това злато тук със сигурност имат точни везни.