Дяволската колония

— Не — отвърна Грей и потупа папката. — Запознах се с историята на Форт Нокс и Монетния двор. Знаете ли, че Томас Джеферсън е помогнал за създаването на първата монетарница във Филаделфия? Дори изсякъл сребърни монети със собствения си облик за експедицията на Луис и Кларк. Освен това е сякъл и златни монети.

Монк се опита да проследи нишката на мисълта му, но не успя.

— Първият директор на монетарницата във Филаделфия бил Дейвид Ритенхаус. Подобно на Бенджамин Франклин и Джеферсън, той бил ренесансов човек — часовникар, изобретател, математик и политик. Освен това бил член на Американското философско дружество.

Монк се сети.

— Също като онзи французин, Фортескю. Той също е от групата, нали?

— Да. Всъщност Ритенхаус бил много добър приятел с Джеферсън, подобно на всички важни участници в тези събития. Със сигурност е бил човек от вътрешния кръг на Джеферсън, негов доверен другар.

— Ясно… — каза Монк със съмнение.

— Според дневника на Фортескю индианската карта била скрита от Джеферсън. — Грей цитира по памет: — „Хитроумен както винаги, Джеферсън измисли как да запази индианската карта и да я скрие, като същевременно не позволи тя да попадне в ръцете на безликия враг. Щеше да използва златото, за да я скрие пред очите на всички. Никой не би заподозрял, че съкровището е скрито в сърцето на Печата“.

Сейчан схвана преди Монк.

— Смяташ, че Джеферсън е скрил картата в монетарницата с помощта на Ритенхаус — каза тя. — Тоест скрил я е пред очите на всички.

— Да. През хиляда деветстотин трийсет и седма филаделфийската монетарница била опразнена и златото било пренесено във Форт Нокс. От онова време има сведения за откриването на стари кюлчета от хранилището на монетарницата, от времето на колониалната епоха. Това злато също било преместено във Форт Нокс.

— Което означава, че картата също може да е била преместена — рече Монк. — Но как можем да сме сигурни? Как може никой да не забележи карта от злато, особено ако е напъхана в череп на мастодонт?

— Не зная — каза Грей. — Ще трябва да проверим. Но има и още нещо. Фортескю пише, че индианската карта била направена от същото „злато, което не може да се разтопи“, тоест от същия материал като плочките с надписите.

Монк го разбра.

— Значи ако плочките излъчват неутрино, същото би трябвало да се отнася и за картата.

Грей кимна.

Монк се облегна, възхитен егоистично от начина, по който работеше уникалният ум на приятеля му. С подобно проникновение можеха да се върнат във Вашингтон преди полунощ.

Скърцане на спирачки го накара отново да погледне навън. Голям джип „Хъмви“ в пустинни цветове спря до самолета.

— Ей, най-после дойдоха — изсумтя Монк.

20:37

„Възможно ли е картата наистина да е във Форт Нокс?“

Измъчван от безпокойство, Грей седеше на задната седалка и гледаше през прозореца.

Хъмвито се носеше с рев по магистрала „Дикси“, после рязко зави към Златното хранилище. В бронирания звяр бяха и придружителите им — четирима войници от гарнизона на Форт Нокс. Стигнаха портала на базата и след показването на пропуски дежурният им махна да влизат. Машината продължи в топлата вечер към най-охраняваната сграда в страната — Златното хранилище на Форт Нокс.

Грей се загледа в крепостта, осветена в нощта като някакъв гранитен затвор, издигащ се в голо поле и опасан с огради. На портала имаше бронирани кабини за охраната, а от четирите ъгъла на хранилището се издигаха кули, подобни на яките кули на средновековен замък. Грей знаеше, че вътре има допълнителни нива на защита срещу евентуално нападение — алармени инсталации, камери, въоръжена охрана и по-езотерична технология като биометрични анализатори, скенери за лицево разпознаване и дори сеизмични сензори. И това бяха само мерките, познати на широката публика. Останалите защити бяха засекретени. Носеха се слухове, че комплексът може да бъде потопен за минути, било то във вода като Френската национална банка или в отровни газове.

Разбира се, за да се стигне до серията портали, първо трябваше да се мине през военната база около хранилището, а тя заемаше площ над 40000 хектара — обезкуражаваща задача предвид разположените в нея многобройни хеликоптери, танкове, артилерия и трийсет хиляди войници.

Грей погледна в скута си.

Влизането беше трудна задача, освен ако не покажеш златния билет.

Президентската заповед, сгъната и положена на коляното му, имаше архаичен и в същото време официален восъчен печат и носеше прясно нанесения подпис на президента Джеймс Т. Гант. Златното хранилище не предлагаше туристически обиколки, достъпът на посетители бе забранен и само двама американски президенти бяха стъпвали в него. Единственият начин да се влезе бе с президентска заповед. Грей знаеше, че документите вече са изпратени на началника на комплекса. Трябваше да се срещнат с него на главния вход.