Дяволската колония

Тъкмо се обърна към тунела, когато от него излетя Кауч и профуча между краката му, като едва не го събори.

— Кауч? — изненадано възкликна Ханк.

Кучето се притисна в краката му, скимтеше тихо. Каишката висеше между краката му. Професорът клекна, за да успокои животното.

— Явно е избягал от Нанси.

— Мисля, че е станало нещо по-лошо. — Пейнтър насочи лъча на фенера надолу към леда. По него имаше алена диря, оставена от влачения ремък.

Кръв.

26.

31 май, 20:07

Луисвил, Кентъки

„Побързай и чакай…“

Монк все забравяше, че това е мотото на военните. Мразеше да стои на празни обороти — в този случай в буквалния смисъл на думата. Тримата седяха в кабината на „Лиърджет“ 55 при частния терминал на летище Луисвил и чакаха отряд от гарнизона Форт Нокс, който трябваше да ги ескортира до Златното хранилище. Чакаха вече повече от десет минути. Коляното му заигра нервно. Никак не му се искаше да оставя Кат в Сигма. Тя започваше да получава спазми и той с основание се тревожеше предвид напредналата й бременност. Кат твърдеше, че били просто болежки от дългото заседяване, но Монк беше достатъчно нервен, за да интерпретира и най-малкото неразположение като помятане или поява на контракции.

Кат постъпи практично и го разкара, но не и преди дълга прегръдка. Беше поставил длан на корема й — като горд баща, любящ съпруг и, както трябваше да си признае, като военен лекар, — за да се увери, че всичко е наред. Наясно беше колко уплашена бе тя по време на доклада след събитията в Исландия, макар че през цялото време успя да запази безизразна физиономия.

Монк обаче знаеше каква е истината.

А сега и тази вечерна разходка до Кентъки. Искаше да приключи колкото се може по-бързо и да се върне при нея. Обичаше мисиите и мразеше бездействието, но бебето наближаваше и той просто желаеше да е до нея и да масажира стъпалата й.

Да, такъв мъж беше.

Монк опря чело в стъклото.

— Къде са?

— Ще дойдат — отвърна Грей.

Монк се облегна в креслото си и изгледа кръвнишки приятеля си. Имаше нужда да стовари вината върху някого. Облицованата с клен на точици кабина имаше четири кожени седалки — по две една срещу друга. Той седеше срещу Грей, а Сейчан се бе настанила до партньора му и бе вдигнала ранения си крак на свободната седалка.

— Знае ли някой какво изобщо търсим тук? — попита Монк. Не очакваше отговор, просто търсеше начин да се разсее.

Грей — продължаваше да се взира през прозореца — каза:

— Може би аз зная.

Коляното на Монк спря да подскача. Сейчан изгледа Грей косо. Преди колелата на самолета да се отлепят от пистата във Вашингтон, планът бе просто „да отскочат и да хвърлят едно око на Форт Нокс“. Не беше най-гениалната стратегия, но никой нямаше представа за загадъчния източник на тези потоци неутрино. Странните показания, засечени от японския физик, можеше да се окажат важни, но може и да не бяха важни. Все едно бяха тръгнали на риба, но си бяха забравили въдиците.

— И какво според теб знаеш? — попита Монк.

Грей извади напъханата в страничния джоб на облегалката папка. Ако някой можеше да прехвърля най-разнообразни детайли и да получи обща картина, това бе именно той. Понякога Монк си мечтаеше и неговият мозък да може да работи така, но може би бе по-добре, че не можеше. Знаеше какъв товар често пада на плещите на приятеля му. Лично той напълно се задоволяваше да играе поддържащата роля. Все някой трябва да изхвърля боклука и да се грижи за кучето, нали така.

— Прочетох отново преценката на физика — каза Грей и го погледна. — Знаеш ли, че има синдром на Аспергър?

Монк сви рамене и поклати глава.

— Този тип е гений и в същото време има невероятна интуиция. Смята, че малките потоци неутрино, които е засякъл тук, на запад и в Европа, са от нещо, което е тясно свързано с веществото, предизвикало експлозиите в Юта и Исландия, но различно от него. Предполага, че новото вещество вероятно е някакъв сходен изотоп или може би дори страничен продукт от производството на взривоопасния материал. Така или иначе, убеден е, че между двете вещества има връзка.

— И накъде биеш? — попита Сейчан и скри прозявката си с юмрук.

— Другите древни нанотехнологични артефакти, открити в индианската пещера, са странните стоманени кинжали и златните плочки. — Грей впери поглед в Монк. — А у Пейнтър има две такива плочки. И Пейнтър е на запад.

— Къде са регистрирани другите отклонения? — попита Монк, който започваше да схваща.

— Има малък пик в Белгия, откъдето е тръгнал отрядът на Гилдията, с който си имахме работа в Исландия. Предполагам, че Гилдията разполага с една от плочките.

Вижте само как яростно преследваха племенницата на Пейнтър. Може би тяхната плочка се пази в Белгия. Сейчан свали ранения си крак на пода и се понадигна.

— А сега ние сме тръгнали да оглеждаме хранилище за злато.

Монк реши, че разбира какво означава всичко това.

— Мислиш, че във Форт Нокс също се пазят подобни плочки.