Дяволската колония

— Това е една от причините да ви се обадя. За да ви предупредя. Самолетът, с който пътувахте от Вашингтон, беше взривен във въздуха преди петнайсетина минути, малко след отлитането от Луисвил. Експлозията откъснала опашката. Предполага се, че бомбата е била свързана с алтиметъра. Самолетът е достигнал определена височина и механизмът се е задействал.

Грей си спомни младия пилот и горещият въглен на гнева пламна в стомаха му.

— Уолдорф се опитва да ни унищожи. Но би трябвало да знае, че не сме били в самолета.

Стисна юмрук на коляното си, когато си даде сметка какво означава това. Взривяването бе акт на чисто отмъщение, гневно избухване след като плановете на Уолдорф се бяха провалили.

— Реших, че трябва да знаете — предупреди го Кат. — Това е още една причина да не спирате.

— Разбрано. — Чу я да въздиша и се досети, че това не е всичко. — Какво?

— Отново се чух с доктор Джанис Купър.

Трябваха му няколко секунди, за да се сети за кого става дума.

— Аха, онази с японския физик. И какво?

— Двамата са все още под охрана, но той продължава да се консултира с другите лаборатории. По наша молба проучи силния поток неутрино от запад.

— Определил ли е местоположението?

— Не, но успя да екстраполира силата на предстоящата експлозия. Твърди, че вероятно ще е над сто пъти по-голяма от онази в Исландия.

Грей си представи разпадащия се сред пламъци остров Елирей.

„Сто пъти по-силно от онова?!“

Размерите на пораженията бяха невъобразими.

— Което ме води до реалната причина, поради която се обаждам — продължи Кат. — Японският физик направи груба преценка кога ще настъпи експлозията. По същия начин, по който го направи с Исландия.

— Кога? — Коремните мускули на Грей се свиха, сякаш очакваха удар.

— След около пет часа.

Заля го отчаяние. Какво можеха да направят за пет часа? Дори да не ги преследваха, щеше да им е трудно дори да долетят до Западния бряг навреме, за да направят каквото и да било. Но Сигма вече имаше други агенти там.

— Някакви вести от директор Кроу?

Гласът й стана напрегнат.

— Не. Влязъл е в пещерна система под някакви руини, но местните рейнджъри съобщават за експлозия, която затрупала голяма част от нея. Лиза наблюдава екипите, които претърсват пустинята на мястото, където е бил видян за последно. Съсипана е. Засега няма следа от него. Разговарях и с Роналд Чин поне десет пъти. Той също няма вест от Пейнтър.

Грей се надяваше директорът да е добре, но все пак им трябваше някой на запад, който да се заеме с предстоящата беда.

— Каза ли на Чин за геологичната бомба, която тиктака там?

— Казах му, но какво можем да направим, без да знаем мястото? Затова трябва да намериш начин да се добереш до онази индианска карта върху плочата. Ако има някаква следа къде е скрито нестабилното нановещество, трябва да я научим бързо.

— Ще направя каквото мога, но ще ми трябва леярна, за да загрея плочата. Може да успея да разтопя обикновеното злато и да разкрия картата.

— Очаквах го.

„Разбира се, че си го очаквала“.

— Разполагам с името на малка златарска работилница недалеч от вас. Ще ти дам адреса. Собственикът ще ви чака там след петнайсет минути.

Адресът се оказа само на няколко преки, в същия промишлен район. Кат определено я биваше да се погрижи за всяка променлива.

Но имаше и още една променлива.

— Мога ли да чуя Монк? — строго попита тя.

— Момент. — Грей подаде телефона на приятеля си. — Май си загазил.

Монк задържа волана с чукана си и взе телефона. Захвана го между рамото и брадичката си и отново пое кормилото.

— Здрасти, миличка.

Гласът на Кат се долавяше от телефона, но беше твърде тих, за да се различат думите.

— Не, не съм изгубил пак ръка — каза Монк и пръстите му се стегнаха около волана. — Изгубих само протезата. Разликата е съществена, скъпа.

Грей си представи как Кат гълчи мъжа си по сценария, който се играе от векове между съпруги и съпрузи — онази вечна смесица от ядове и любов.

На лицето на Монк бавно плъзна усмивка. Шепнеше думи, които бяха най-обикновени, но всъщност пропити с любов като лириката на всяка добра песен.

— Аха… добре… да, ясно…

За да ги остави насаме, Грей се обърна към тъмните улици, но погледът му се спря върху огледалото. Сейчан се взираше в тила на Монк. Лицето й бе разнежено и унесено. Не подозираше, че някой я наблюдава.

Но си оставаше ловец — усети го и погледът й се стрелна към огледалото. Лицето й моментално се стегна и тя се извърна.

Гласът на Монк внезапно стана рязък.

— Какво?! Току-що ли?

Грей моментално застана нащрек.

Монк вдигна брадичка.

— Кат току-що получи вести. Открили са Пейнтър. В момента Лиза говори с него.

31.

31 май, 23:32

Флагстаф, Аризона

„По-малко от пет часа до следващата експлозия?“

След като разговаря с Лиза, Пейнтър получи пълен доклад от Кат. Погледна си часовника. Това означаваше, че изригването ще настъпи някъде по изгрев. Големият въпрос обаче си оставаше — къде точно?