Дяволската колония

Рафаел облегна глава на стената и затвори очи. Знаеше какво всъщност иска този човек. Макар с тялото му да бе свършено, умът му си оставаше все така остър.

— Зная кого търсите, но те не са аз. Нито фамилията ми. — Отвори очи и погледна Пейнтър. Говоренето му причиняваше болка, но знаеше, че трябва да продължи. — Онова, което търсите, няма име. Не и формално.

— Тогава какво знаете за тях?

— Зная, че вашите най-стари фамилии в Америка могат да се проследят до „Мейфлауър“. Това е нищо, незначителен миг от историята. В Европа фамилиите имат корени, които са два, три, четири пъти по-дълбоки. Но има и избрана шепа, които могат да проследят родословието си много по-назад. Някои твърдят, че до времето преди Христос, но кой може да е сигурен? Зная, че те трупат богатство, власт, мъдрост и манипулират историята, като се крият зад винаги сменящи се лица. Те са тайната във всички тайни общества.

Изграчи развеселено, макар това да му донесе още повече болка.

— Някои ги наричат familles d’étoile, звездните фамилии. Чувал съм, че някога са били повече, но сега има само една, Истинската кръвна линия. За да останат силни, те се опитват да се възстановят от по-младите фамилии като моята, фамилиите от горния ешелон.

— Ешелон?

— Йерархична система сред по-младите фамилии, които искат да станат част от Истинската кръвна линия. Първото ниво е белязано с един символ — звездата и луната на най-древната mystère. Второто добавя пергела и ъгъла на масоните. Също énigmatique орден, не мислите ли? А за службата му в Америка родът Сен Жермен бе допуснат до третото ниво. Ние бяхме избрани — аз бях избран — заради познанията ни в областта на нанотехнологията. Огромна чест. — Закашля се и отново усети вкуса на кръв. — Елате да видите.

Рафаел завъртя глава и едва-едва вдигна ръка да дръпне косата, криеща знака му. Третият символ беше добавен само преди няколко дни, татуиран в аленочервено около двата по-стари, за да отбележи повишаването.

Чу как Пейнтър ахна. Знаеше какво е видял. В средата на татуировката бяха звездата и луната… обгърнати от пергела и ъгъла… а около тях…

— Щитът на тамплиерите — прошепна Пейнтър. — Също таен орден.

— Има и още, доколкото зная. — Ръката на Рафаел се отпусна тежко. — Както казах, ние сме тайната във всички тайни общества. Третият знак издига фамилията ми една стъпка по-близо до Истинската кръвна линия на най-високия пиедестал. Или поне щеше да го направи. — Отново се изсмя болезнено. — Провалът се наказва жестоко.

Пейнтър замълча за един безкраен сякаш момент, после попита:

— Но защо? Каква е целта на всичко това?

— А, дори аз не зная всичко. Някои неща ще трябва да откриете сам. Няма да ви кажа нищо повече, защото не знам повече.

Затвори очи и се извърна.

След малко Пейнтър стана и тръгна нагоре по тунела.

Останал най-сетне сам, Рафаел Сен Жермен целуна за последен път любимата си и остана така, докато не усети как устните й се разпадат… и отнасят и него.

42.

1 юни, 06:22

Национален парк Йелоустоун

Пейнтър изскочи от мрака. Не знаеше какво да мисли за твърденията на Рафаел — грандомански самозаблуждения, лъжи, лудост или истина. Знаеше само, че опасността долу трябва да бъде спряна.

Докато говореше с французина, бе гледал към пещерата. От нея не беше останало нищо. Нито тела, нито храм. Скалата се превръщаше в пясък, пясъкът в прах и гледката го потресе и ужаси до дън душа. На няколко крачки от него бушуваше пълна ентропия, в която редът се превръщаше в хаос, където твърдата основа нямаше никакво значение.

Наногнездото трябваше да бъде унищожено.

За краткото време, което бе прекарал под земята, басейнът Фейриленд се бе превърнал в център на трескава дейност. Хеликоптери бяха накацали в долината и товареха всички. Имаха един последен шанс да спрат растящия под земята тумор, който си пробиваше път към дълбините на вулканичната калдера. И тази надежда се основаваше на атака, докато наногнездото все още е сравнително малко и ограничено.

Пейнтър тръгна към мястото, където работеха Чин и Ковалски. Като че ли бяха готови.

Докато минаваше покрай един от хеликоптерите, забеляза Каи и Джордан, седяха до Ханк. Каи му махна, а Джордан не го забеляза — цялото му внимание беше насочено към нея. Професорът държеше в скута си увития в одеяло Кауч: бе настоял военният медик да се погрижи първо за кучето, преди да прегледа собствените му рани.

Пейнтър му кимна, отиде до Чин и Ковалски и попита:

— Готови ли сте?

— Почти. — Ковалски седеше по турски на земята. В краката му имаше макара с проводник, на който бяха нанизани кубчетата С-у. — Все едно нанизваш пуканки.

— Напомни ми да не ти идвам на гости на Коледа.

Ковалски сви рамене.

— На Коледа бива. Повечето хора се плашат най-много на Четвърти юли.

Кой знае какво се случваше тогава.

Ковалски плюс фойерверки. Очаквано страховита комбинация.

Чин стоеше до триметровия конус, носещ името Питчъра. На земята пред него бяха разгънати топографски карти и изображения, направени с дълбочинен радар.