Дяволската колония

Чичо й и геологът водеха, вземаха по две стъпала наведнъж. Обсъждаха разгорещено нещо. Геологът посочи врящия фонтан. Чичо Кроу поклати глава.

Зад всички беше Ковалски. Огромното му тяло не беше пригодено за спринтиране. Хриптеше от горещия въздух, лицето му бе зачервено и лъщеше от пот.

— Няма да успеем да излезем — викна Каи.

Джордан нямаше намерение да се предава на отчаянието.

— Тунелът се стеснява. Ако успеем да се промушим, всичко ще е наред.

Каи не знаеше дали думите му се основават на нещо повече от надежда, но ги взе присърце. „Просто стигни до тунела“.

Вече имаше набелязана цел и се почувства по-добре, затича с нови сили.

Зад тях се чу вик и Ашанда рязко спря. Закопчаната за нея Каи не реагира така бързо, изгуби равновесие и падна. Джордан наби спирачки и се върна при тях.

Рафаел и двамата му телохранители се изтъркаляха по каменните стъпала.

Ашанда тръгна към тях. Каи нямаше друг избор освен да я последва.

Войниците се изправиха. Единият изкуцука няколко стъпки настрани. Другият се огледа панически и се втурна към тунела.

Първият войник го погледна, премисли възможностите си и го последва с болезнено накуцване и подскоци на един крак.

— Какво правите? — извика им Джордан. — Помогнете ни!

Чичо Кроу и геологът спряха, когато войниците изтичаха покрай тях.

— Вървете! — викна Ковалски. — Аз ще го взема!

Наведе се, вдигна Рафаел от земята и той изрева от болка. И двата му крака бяха извити под неестествени ъгли. Счупени. Изненаданият Ковалски едва не го изпусна. Не беше очаквал подобни поражения от едно нищо и никакво падане.

Рафаел обаче успя да се задържи, преметнал ръка през врата му, и каза:

— Merci.

По челото му беше избила пот. Опипа ребрата си, които вероятно също бяха счупени. Погледна към Ашанда, сякаш й се извиняваше. Знаеше, че тя няма да го остави.

— Хайде — каза на Ковалски и на Ашанда.

Побягнаха отново.

Чичо Кроу и геологът бяха забавили крачка. Групата на Каи тичаше с все сили, но това малко забавяне вероятно ги беше обрекло.

„Остава по-малко от минута“.

— Бягай напред! — извика Каи на Джордан.

— Не, ще остана с теб.

Боеше се за него.

— Върви или всички ще се заклещим в тясното. Мини пръв. Ще дойда. Обещавам.

Джордан понечи да възрази, но видя решимостта в очите й.

— Само да не ме излъжеш! — извика той и затича.

Каи погледна през рамо. Натовареният с Рафаел Ковалски продължаваше да изостава. Французинът охкаше и викаше от болка, макар да личеше, че се мъчи да стиска зъби.

Ашанда също го забеляза и тръгна назад, като влачеше Каи след себе си.

„О, не!“

Ашанда взе Рафаел от Ковалски и му кимна да се спасява.

Той се поколеба, но Каи му махна със свободната си ръка да бяга. Продължиха, вече по-бързо. Ковалски вече беше пръв. Ашанда не изоставаше въпреки товара си.

Чичо Кроу чакаше при отвора на тунела и им махаше да побързат.

— Дванайсет секунди!

Ковалски успя да изстиска още мъничко скорост от тежките си крака и стигна тунела.

— Влизай! Отдалечи се колкото се може повече!

Чичо Кроу се втурна към Каи, Ашанда и Рафаел и в желанието си да ги накара да побързат грабна французина от ръцете на чернокожата жена. Изхрущя кост. Чу се слаб вик, но само толкова.

— Седем секунди!

Чичо Кроу набута Рафаел в отвора, сякаш хвърляше боклук в шахта за отпадъци, после се обърна към Каи.

— Бягай! — изкрещя тя. — Само ще ни пречиш! С нея трябва да минем заедно!

Чичо Кроу я разбра, хвърли се в тунела и извика през рамо:

— Пет!

Изведнъж Каи се оказа във въздуха. Ашанда я беше вдигнала и тичаше с бясна скорост към тунела.

— Четири!

Каи се извъртя странично, когато жената я натика през цепнатината. Скалата изподра бузата и гърба й.

— Три!

Каи падна на колене в тунела и си навехна рамото. Рафаел лежеше наблизо. Протегна ръка към нея.

— Две!

Ашанда натика едрото си тяло в цепнатината — и спря.

Рафаел впери поглед в нея и я разбра.

— Недей, ma chaton noir.

Каи не разбираше нищо.

— Едно!

Ашанда се усмихна с обич — и светът зад нея избухна.

06:04

Пейнтър се хвърли напред и закри Каи с тялото си. Взривът прозвуча като края на света, съпътстван от избухването на свръхнова. Ослепителна светлина озари тунела, проникна през малките отвори около заклещената в цепнатината жена като лазерни лъчи.

Пейнтър си представи как нанотехнологичното вещество изригва, пробива дупка във вселената и срутва тунела. Но в същото време си спомни за първата експлозия в планините на Юта. Там ударната вълна бе убила единствено антроположката и нито един от стоящите наблизо.

Това не беше истинската опасност.

Дръпна се от Каи, след като гърмежът утихна и ослепителната светлина се смени с мрак. Примигна, за да възстанови зрението си.

Каи се надигна и седна.

— Ашанда…

Жената беше клюмнала в цепнатината, но все още дишаше.

— Помогнете й, моля ви… — простена Рафаел.

Пейнтър прескочи Каи, която все още беше вързана за Ашанда, хвана едрата африканка, внимателно я измъкна от цепнатината и я положи на пода, облегната на стената на тунела до Рафаел.

Върна се и се загледа към пещерата. Чин също се върна и насочи лъча на фенера назад.