Дяволската колония

Пейнтър му махна с ръка да продължи, но още не изглеждаше убеден.

— Да вземем за пример думите със семитски корен, пръснати сред наречията на местните племена. Изследванията показват, че между иврита и тукашните езици има твърде много сходства, за да бъдат обяснени като случайно съвпадение. Например еврейската дума за мълния е барак. На езика на уто-ацтеките думата е берок. — Ханк докосна рамото си. — Това на иврит е шекем, а на уто-ацтекски — сикум. — Прокара ръка по голата кожа на ръката си. — Гелед на иврит. Елед на уто-ацтекски. Списъкът е много дълъг и не може да се дължи на съвпадение.

— Но какво общо има всичко това с мумифицираните останки от пещерата?

— Ще ви покажа. — Ханк стана и отиде до раницата си. Отвори я, взе каквото му трябваше и се върна на мястото си. Постави двете златни плочки на масата. — Книгата на Мормон е написана от Джоузеф Смит въз основа на златни плочи, дарени му от ангела Морони. Твърди се, че плочите били покрити с непозната писменост; някои казват, че с йероглифи, докато за други е стар вариант на иврит. На Джоузеф Смит била дадена способност да преведе надписите и преводът станал Книгата на Мормон.

Пейнтър придърпа една от плочките.

— А надписът тук?

— Преди да пристигнете снощи, копирах няколко реда и ги изпратих на един колега, специалист по древни езици от Близкия изток. Преди малко ми отговори. Надписът го е заинтригувал. Успял е да го разпознае. Това наистина е форма на протоиврит.

Пейнтър се наведе напред — явно интересът му се засили.

— Първият, дал име на тази писменост, бил един учен от шестнайсети век, Парацелз. Той я нарекъл „азбука на маговете“. Твърдял, че я е научил от ангел и че писмеността била в основата на необичайни способности и магия. Всичко това ме кара да се питам дали Джоузеф Смит не е попаднал на подобно съкровище плочки и ги е превел, за да научи от тях историята на онова изгубеното племе на израилтяните и да я запише.

Пейнтър се облегна назад. Съмнението в очите му си оставаше, но вече не бе така пренебрежително. По-скоро изглеждаше замислен.

— А да не забравяме и Исландия — рече Ханк.

Пейнтър кимна. Вече започваше да намества парчетата от картината.

— Ако онези древни майстори на нанотехнологията, учени, магове, маги или както там са се наричали, наистина са от изгубено племе на израилтяните, ако са бягали през Атлантическия океан с нещо, което са искали да запазят, но не са били сигурни дали ще се справят с дългия път…

Ханк завърши вместо него:

— Щом стигнали до Исландия, огнена земя в леденото море, те са намерили идеалното топло място, където да скрият поне част от взривоопасното си съкровище, преди да продължат за Америка.

— Ханк, мисля, че може и…

Прекъсна го шумът на гуми върху чакъл. Беше далечен, но приближаваше бързо. Пейнтър рязко се обърна и в ръката му сякаш от нищото се появи пистолет. Забърза към вратата.

Ковалски се надигна, оригна се и се огледа замаяно.

— Какво?… Какво изпуснах?

Пейнтър погледна през прозореца и остана така цяла минута, докато шумът се усилваше. Накрая видимо се отпусна.

— Това са приятелите ви Алвин и Айрис. Май са намерили последния ни гост.

08:44

Старата очукана „Тойота“ спря в центъра на каменните колиби сред облак от пясък и прах и Пейнтър излезе от сянката на верандата. Макар да беше още утро, светлината обливаше пустошта наоколо и я боядисваше в нюанси на аленото и златното. Присвил очи от силното слънце, той приближи да помогне на Айрис да слезе от мястото на шофьора. Алвин скочи от другата страна.

Двамата съсухрени старци, наближаващи осемдесетте, приличаха на стари хипита с изрисуваните си ризи и избелели джинси с разръфани подгъви. Външният им вид обаче се подчертаваше от традиционни елементи на индианците хопи. Айрис беше сплела дългата си сива коса на плитка, украсена с пера и тюркоази. Косата на Алвин беше оставена да пада свободно, а голите му ръце бяха стегнати в дебели гривни от ковано сребро с инкрустирани миди и тюркоаз. И двамата имаха бродирани пояси с типичен хопи дизайн, но вместо мокасини от волска или еленова кожа носеха туристически обувки, избрани от каталога на някой спортен магазин.

— Е, поне не сте изгорили пуеблото — отбеляза Айрис, докато оглеждаше постройките с ръце на кръста.

— Само кафето — каза Пейнтър и й намигна.

Отиде до задната врата на джипа, за да помогне на последния член на групата да слезе. Снощи Пейнтър бе казал, че иска да говори с някой от старейшините на юта, човек от племето на дядото, който беше убил собствения си внук, за да запази тайната на пещерата. Явно онзи старец беше знаел нещо. Може би другите от племето му също знаеха. Трябваше му човек, който да хвърли известна светлина върху пещерата и историята й. Алвин и Айрис бяха отишли да вземат стареца от автогарата, за да не се налага на Пейнтър и останалите да се показват на публични места.

Пейнтър посегна към дръжката на вратата, готов да помогне на стареца, но тя се отвори сама. От колата слезе млад мъж, най-много на двайсет и две. Пейнтър погледна в колата, но вътре нямаше друг човек.