Дяволската колония

— Тоутсиий унстоу пуутсийв били много почитани, но хората и се страхували от тях заради силата, която владеели. През вековете те живеели предимно затворено. В търсене на още знание нашите шамани започнали да си съперничат помежду си, да не зачитат предупрежденията, направени от чужденците. И един ден едно пуебло племе от юг откраднало могъщо съкровище от тоутсиий унстоу пуутсийв. Крадците обаче нямали представа какво се озовало в ръцете им и си навлекли тежка участ. Почти целият им клан загинал. В гнева си останалите племена се надигнали срещу оцелелите от пуеблото и избили всеки мъж, жена и дете, докато не заличили племето напълно.

— Геноцид — прошепна Канош.

Джордан сведе глава в знак на съгласие.

— Това ужасило тоутсиий унстоу пуутсийв. Те знаели, че подобно познание е твърде мощно и съблазнително за племената, които продължавали да воюват. Затова събрали всичките си членове и скрили съкровищата си на свещени места. Мнозина били избити, докато се опитвали да избягат, а оцелелите нямали друг избор освен да отнемат собствения си живот, за да запазят тайната си.

Пейнтър следеше Канош с крайчеца на окото си. Това ли беше войната между нафити и ламанити, описана в Книгата на Мормон?

— Само шепа от най-надеждните ни старейшини научавали за тези гробници — съкровищници, в които се пазела и историята на тоутсиий унстоу пуутсийв, изписана върху злато.

Канош пое дълбоко дъх и се извърна. Очите му блестяха, може би от напиращи сълзи. Това бе поредното потвърждение на всичко, в което вярваше за народа си, за мястото му в историята и в Божия план.

Въпреки това Пейнтър, който отдавна бе отчужден от собствената си родова памет, оставаше скептик.

— Има ли някакво доказателство за тази история?

Джордан не отговори веднага. Известно време разглеждаше върховете на обувките си, преди да вдигне глава.

— Не зная, но дядо ми казва, че ако искате да научите повече за тоутсиий унстоу пуутсийв, трябва да отидете на мястото, където е започнал краят им.

— Какво означава това? — кисело попита Ковалски.

Джордан се обърна към него.

— Дядо ми знае къде са срещнали участта си крадците на съкровището. Знае също и името им. — Погледна останалите поред. — Били са анасази.

Пейнтър не успя да скрие изумлението си. Анасазите бяха клан от древния народ пуебло, обитавал предимно района на Четирите ъгъла на САЩ4 и известен както с изсечените си в скалите домове, така и със загадъчното си и внезапно изчезване.

Канош го погледна многозначително.

— На езика навахо „анасази“ означава „древен враг“. — И допълни: — Анасазите изчезнали някъде между хилядната и хиляда и стотната година. Водят се обаче разгорещени спорове каква е причината за изчезването им. Има различни теории — за голяма суша или войни между племената. Според една от най-новите хипотези, предложена от археолозите от Колорадския университет, племето било въвлечено в религиозна война, която по ожесточеност не отстъпвала на войните между християни и мюсюлмани. Твърди се, че някаква нова религия ги накарала масово да се преселят на юг, а малко след това целият клан загинал.

Тази теория определено пасваше на древното предание, разказано от дядото на Джордан. Пейнтър се обърна към младежа.

— Казахте, че дядо ви знаел къде крадците анасази срещнали участта си.

— Ако имате карта на Югоизтока и по-точно на Аризона, ще ви покажа.

Всички влязоха вътре. След яркото утринно слънце пуеблото беше тъмно като пещера и Каи запали няколко фенера. Пейнтър извади карта на Четирите ъгъла и я разгъна на масата.

— Покажете ми.

Джордан разгледа набързо картата, наклонил глава на една страна.

— На около четиристотин и осемдесет километра южно от нас — каза и се наведе. — Точно до Флагстаф. А, ето го.

И постави пръст на мястото.

Пейнтър прочете името на глас:

— Национален парк кратер Сънсет.

„Е, това определено се връзва…“

— Май вървим от вулкан на вулкан — измърмори Ковалски.

Пейнтър започна да крои планове.

— Идвам с вас — каза Канош.

Пейнтър понечи да възрази. Искаше да остави професора тук с Каи, за да не пострадат.

— Мои приятели проляха кръвта си и загинаха — настоя Канош. — Искам да видя всичко. А кой знае какво ще намерите в Аризона? Може да ви потрябвам като специалист.

Пейнтър се намръщи, но нямаше основателна причина да отхвърля подобно предложение.

Ковалски стигна до същото заключение.

— Звучи ми добре.

Каи пристъпи напред и отвори уста. Пейнтър знаеше какво иска да каже и вдигна ръка.

— Ти оставаш при Айрис и Алвин. — Посочи Джордан с пръст. — Вие също.

И двамата щяха да са в по-голяма безопасност тук, а и не искаше да се разчува накъде са тръгнали. Каи изглеждаше готова да настоява, но погледна Джордан и като че ли размисли. Накрая просто скръсти ръце на гърдите си.

Пейнтър си помисли, че всичко е решено, но Джордан пристъпи напред и извади от джоба си сгънат лист. Изглеждаше готов да му го даде, но спря.

— Преди да тръгнете, дядо ми каза да ви дам това. Но първо трябва да споделя още нещо. Този път от мое име, не от името на дядо ми.

— Какво?