Дяволската колония

Според Оли тунелът минаваше под хижата и стигаше до малка пещера под ливадата. Тя беше нещо като кръстопът. От нея започваше друг тунел, който излизаше на повърхността от другата страна на ливадата. Хижарят беше надраскал набързо карта. Грей беше научил наизуст пътя, но си спомни и описанието на капитана на траулера: „Това място е надупчено като швейцарско сирене от вятъра и дъждовете“. Човек лесно можеше да се изгуби тук — а те нямаха време за грешки.

Стигнаха пещерата за по-малко от минута. Подът беше осеян с камъни. Насъбралата се дъждовна вода се плискаше в краката им, въздухът миришеше на плесен и сол. Грей се завъртя в кръг и освети помещението. Имаше поне пет изхода. А Оли беше отбелязал на картата само четири.

С бясно разтуптяно сърце Грей се върна при тунела и почна да проверява всеки отвор. Беше му казано да тръгне по втория тунел. Първият се оказа просто цепнатина. Насочи лъча в нея. Цепнатината свършваше след около два метра. „Това брои ли се? Или Оли го е пропуснал, защото не е истински тунел?“

Старият хижар му се беше сторил здравомислещ и практичен. Придържаше се само към важните детайли. Грей се довери на впечатлението си, пренебрегна пукнатината, подмина следващия тунел и спря пред онзи след него. Това трябваше да е вторият проход, отбелязан на картата на Оли.

Наистина се оказа магмена тръба, което бе добре, но тя се спускаше надолу. Това не му се струваше правилно, но пък не можеше да губи време. Пое дълбоко дъх и влезе. Тунелът беше по-тесен и от първия.

— Сигурен ли си, че това е пътят? — попита Сейчан.

— Ще разберем.

Грей забърза напред и вече започваше да се съмнява в решението си, когато тръбата започна да се изкачва към повърхността. След още една безкрайна минута стана почти светло и Грей изгаси фенера. До тях достигна звукът на роторите.

После се появи ослепително яркият отвор. Повя силен вятър и песъчинки зажилиха лицето му.

Грей се обърна към Сейчан.

— Трябва да сме съвсем близо до хеликоптера.

Тя кимна, извади пистолета си и му направи знак да продължи напред.

Грей пробяга останалото разстояние, но накрая забави крачка и предпазливо приближи отвора. Тунелът излизаше сред ръбести камънаци, приличащи на гигантски пръчки. Той тихо изпълзя навън и се скри зад един. Зад него Сейчан се измъкна безшумно и се промъкна зад друг.

Грей прецени ситуацията.

Хеликоптерът беше кацнал само на десет метра от тях, явно току-що — двама войници тъкмо отваряха страничните му врати. Двайсетината командоси се бяха скупчили малко встрани.

Носилката лежеше на тревата, все още неразтоварена. В една счупена кутия лъщяха златни плочки.

„Точно като в пещерата в Юта“.

Цивилният, когото бе забелязал преди малко, стоеше до носилката и продължаваше да притиска раницата към гърдите си. Сега Грей успя да разгледа лицето му по-добре. Руса коса, бледа кожа, нацупени устни и рехава брада. Лице на човек, водещ лек живот, човек, на когото не му допада да е на място като това. Щом вратата на хеликоптера се отвори, той се втурна напред. Войниците му помогнаха да се качи.

В другия край на ливадата хижата бе тъмна и смълчана. Монк чакаше сигнала му. Трудно би могъл да го пропусне.

Грей се прицели. Пълнителят на „Зиг Зауер“ Р226 имаше дванайсет патрона. Още толкова имаше в пистолета на Сейчан. Всеки изстрел бе от значение. Сейчан също зае позиция, готова за действие.

Грей си избра войника, който охраняваше хеликоптера. Не можеше да рискува някой от противниците да намери прикритие вътре. Дръпна спусъка.

Пистолетът изтрещя оглушително, последва гърмежът на оръжието на Сейчан. Мишената на Грей залитна. Още преди войникът да падне на земята, Грей се прицели и простреля гърлото на втори.

За няколко мига настъпи пълна суматоха. Войниците се забутаха като овце, мъчеха се да разберат кой стреля по тях. Един от осмината командоси, които бяха дошли първи, стреля към хижата.

От постройката му отговори пушечен изстрел, който пръсна едно от стъклата на хеликоптера.

„Браво, Оли!“

Погледите на всички се насочиха към хижата.

Груба грешка.

Докато всички гледаха не накъдето трябва, Грей свали още двама, докато Сейчан съсредоточи огъня си върху осмината командоси, които бяха обсадили хижата. Точността й беше плашеща — успя да свали четирима от наистина голямо разстояние.

Докато тя презареждаше, Грей насочи вниманието си към двамата най-близки войници. Те отстъпваха и се приближаваха към скривалището им, без да осъзнават дебнещата ги опасност. Грей свали и двамата, като изпразни пълнителя си, докато тичаше приведен към тях.

Трябваше им повече огнева мощ.

Стигна до повалените и грабна автомата на единия, без да спира. Сейчан го следваше по петите, като продължаваше да стреля с пистолета. Грей превключи на автоматична стрелба и стреля от бедро. Откосът повали още неколцина войници и принуди останалите да се отдалечат от хеликоптера и да потърсят убежище зад скалите.

Сейчан се добра до другия автомат.

Двамата заедно се метнаха в хеликоптера.