Диктаторите

След като завършил тези масови човешки жертвоприношения, Каракала поднесъл в дар меча на своя брат на Серапейона в Александрия със следните саркастични слова:

— Нека стане бог, стига да не е жив!

Сетне повикал прочутия по онова време учител по право Папиниан и му заповядал да направи една защита на убийството на Гета.

— Трябва ми, за да я представя на Сената!

Но Папиниан, мъж силен не само по ум, но и по дух, му отвърнал безстрашно:

— Много по-лесно е човек да извърши братоубийство, отколкото да го… оправдае.

И тогава Каракала му доказал, че е по-лесно Каракала да убие Папиниан, отколкото Папиниан да не слуша Каракала. С други думи, очистил го.

Но брат му Гета и юристът Папиниан не са единствените жертви на Каракала. Убил и благодетеля си Евдокс, и най-доверения си слуга Кастор, и жена си Пантила, и нейния брат Плавт.

Този Плавт бил най-богатият човек в Рим и дал като зестра на сестра си баснословна сума, „която би задоволила много кралици“.

Когато Каракала отишъл в Александрия, жителите го подигравали и пускали по негов адрес различни шеги, и най-вече, наричали майка му Йокаста — нали Йокаста се била омъжила за сина си Едип! — а самия него — Александър Гетски, понеже убил брат си Гета. Всичко това разгневило императора и той заповядал като съвсем естествено нещо да се разграби градът и да се изколят всички млади хора.

А сам той, седнал в Серапейона, се наслаждавал на гледката на клането и разграбването на града, сякаш това било някакво весело празненство. А след това писал на Сената, че нямало значение кои и колко александрийци бил изклал, защото изклал по-малко, отколкото трябвало. „Всички заслужават смърт!“

Не по-малко от жестокостта му било и сребролюбието му. Ограбвал всички безразборно — бедни и богати. „През цялото време на неговото властвуване страната бе ограбвана.“

И все пак парите не стигали. Безумният властелин правел безумни разходи. И когато веднъж майка му отишла при него, показала празните си ръце и му казала:

— Не ни е останало вече нищо — нито справедливо, нито несправедливо придобито!

Той й посочил меча си и й отвърнал:

— Бъди спокойна, майко, докато имаме това (сиреч меча), нищо няма да ни липсва!

В действителност обаче Каракала се сдобивал с пари не само с помощта на меча си, но и по други нечестни начини. Най-невероятното от всичките му долни дела е следното: сам издал — един вид държавата — фалшиви пари!

Както читателят може да забележи, римските императори не били никак еднообразни в злодеянията си. Всеки нов властелин е прибавял по нещо ново и оригинално към старите и обичайни престъпни методи на предшествениците си.

Видяхме как Комод избивал с херкулесовския си боздуган вързани недъгави хора; а пък Каракала бил фалшификатор на пари!

Освен това Каракала бил недоверчив и вероломен. Както измамил брат си Гета, като го повикал в стаята си и го убил в прегръдките на майка им, така измамил и двама владетели от Изтока — царя на Армения и царя на Осроин. Поканил ги да дойдат в палатката му, за да подпишат мирния договор, но щом влезли, хванал ги и ги вързал. Пак добре, че не ги заклал!

Нарекохме го безумен и това съвсем не е лъжа. Страдал от цял куп явни и тайни болести. Бил много недоверчив и затова бил постоянно заобиколен от стражи, доносници и шпиони. Но въпреки всички тези предпазни мерки, не можал да се спаси. На връщане от война с партите Каракала бил убит от началника на гвардията си, Макриний Мавър от Сицилия. И естествено, гвардията провъзгласила за император убиеца, както обикновено ставало от два века насам.

Макриний се преструвал, че не желае да седне на трона. Но понеже войската много настоявала, уж се видял принуден да приеме. И когато приел, оплакал предишния си господар, добрия си господар. Писал на Сената, че покойният бил толкова добър, че достопочтеното събрание на „отците“ трябвало да го обяви за „бог“! Такава наглост не е необичайна за такива типове! Всички са от един дол дренки!

ХЕЛИОГАБАЛ

А сега нека разтворим вратите на историята, за да влезе „двуродният император“ Хелиогабал, най-дегенериралият тип от всички, заемали някога престола на римските цезари. Чуди се човек как е било възможно на най-високите върхове на държавата да се изкачват такива негодяи и да вършат безсрамията си пред очите на целия свят!

Варий Авит Васиан, когото съвременниците му нарекли псевдоантонин, асириец и Сарданапал, бил едва петнадесетгодишен, когато се качил — тоест, когато го качили на трона. За щастие той останал на трона само четири години — от 218 до 222.

Майка му Соемида била дъщеря на Меса, сестра на Юлия Домна, жената на Каракала. Така че Хелиогабал бил племенник на Каракала. Майка му Соемида и сестра й Мамая, майка на Александър Север, живеели в Емеса в Келесирия. Малкият Хелиогабал бил възпитан там съобразно източните нрави и станал жрец на слънчевия бог Хелиогабал.

Политическото положение в империята през онези години било много неспокойно.