Читаем Диктаторите полностью

Суровостта и жестокостта на римските войници, които опожарявали и колели, били толкова големи, че много от жителите, които не могли да понесат нещастието на родината си и собствената си тежка участ, се самоубивали или полудявали.

Територията на Коринт била обявена за „прокълната“ и било забранено на същото място да се издигне нов град.

Но кланетата не се ограничили само в Коринт, Мумий, този жесток и див човек, извършил същото във всички градове, които се вдигнали срещу Рим. След като опожарил, опустошил и обезоръжил Гърция, той я провъзгласил за „римска провинция“. А това означавало, че отсега нататък в гръцките градове нямало да управлява народът, а римският военачалник и куислинговците!8

Това станало през 146 година преди нашата ера.

И така „богатият Коринт“, „Коринт, звездата на Гърция“, бил затрит от лицето на земята, а и територията му — пустош от пепелища и купища камъни — станала част от римската държава. Имало стара поговорка, която гласяла: „Не всеки може да отиде в Коринт“ — сиреч в Коринт има толкова много съблазни и развлечения, че пътникът трябва да има много пари, за да отиде там. Така че в Коринт отивали само гуляйджиите паралии.

А сега римляните забранили и на богатите, и на бедните да отиват в Коринт!

След сто години, през 44 г. пр.н.е. Юлий Цезар минал оттам и се натъжил, като видял останките на този голям град. И наредил да се изгради отново Коринт, но като юлианска колония — Colonia Julia Corinthus!

Мумий предал вътрешното управление на градовете на олигархите, тоест на богатите: римската окупация ограничила привилегиите, властта и богатствата им, а народа превърнала в роб. Историческият живот на гръцката нация бил спрян за векове наред. Оттогава Гърция „се превърнала в прост сателит или в статист в историческата драма“ казва Папаригопулос.

Същата година, когато Коринт е бил унищожен от Мумий, в Северна Африка е бил разрушен друг голям търговски град, Картаген, от Сципион Млади. Рим опожарил и разрушил и този град, защото бил търговски конкурент на римските плутократи. Полибий, който бил очевидец на разрушаването на Картаген и на Коринт признава, че унищожаването на Коринт било по-трагично.

За Мумии се разправят разни истории, които показват недодялаността и варварщината му. Когато товарел статуите и картините на корабите, сам надзиравал работата и заплашвал капитаните да внимават да не строшат нещо, защото щял „да ги накара сами да ги направят“! Може би е искал да каже, че ще заплатят стойността им, та други живописци и скулптури да направят нови статуи и картини!

Ето какви груби и невежи хора тържествували над духа! Както винаги!

И когато се завърнал в Рим, този страшен подпалвач, грабител и касапин на Гърция си устроил величествен триумф в чест на своя подвиг и получил почетната титла „Ахейски“.

А сега затваряме тези скоби и се връщаме отново към албума на римските императори.

<p>КОМОД</p>

Ще затворим мрачните страници на римската история с портретите на три от най-отвратителните чудовища, които са яхвали някога врата на окования във вериги древен свят. Тези три чудовища са Комод, Каракала и Хелиогабал.

Комод царувал от 180 до 191 година.

Той бил син на мъдрия император Марк Аврелий, стоика, който написал на гръцки език чудесната книга „На себе си“.

Ето как Маламас описва Комод, сякаш го е виждал с очите си: „Той имал войнска осанка, бил бял, синеок, с широко лице, чип нос, имал яки плещи, къса брада, обичал да строи и бил набожен.“

Комод се възкачил много млад на трона, едва 19-годишен, след като накарал дворцовите лекари да отровят баща му с лекарствата си — така поне разправяли и вярвали хората. И наистина по-нататъшното му поведение потвърждава напълно това подозрение.

Баща му се погрижил да му даде отлично образование, казва ни Зонарас. Но, изглежда, това образование не било от голяма полза за него, защото имал слаб характер. Бил нерешителен и лековерен от „простодушие“, или по-скоро от глупост. И мързелив. Не обичал трудностите и усилията, а изпълнения с удоволствия живот. А безотговорността му като император му давала пълна възможност да осъществи и най-причудливата си прищявка, да ограбва имуществото на богатите и да убива когото си ще, без да дава сметка никому, а най-малко на несъществуващата си съвест.

Луций Марк Антоний Аврелий Комод притежавал атлетическо телосложение. И затова се мислел за втори Херкулес и се явявал пред тълпите с боздуган и лъвска кожа. При други случаи идвал на театър облечен като Хермес с кадуцей9 в ръка. И искал всички да го гледат.

Тези неща били най-естествени явления в императорския Рим. Вече от два века насам съществувала здраво установена традиция — тронът на световната империя да бъде заеман от налудничави и кръвожадни властелини, а народът да се възхищава на тези короновани зверове и да се забавлява със зверовете на арената.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези