Диктаторите

Заедно с Персей Емилий Павел заловил и децата му — две момчета и едно момиче. Отмъкнал също така всичко от съкровищницата на Персей. „Среброто и златото — казва Плутарх — Емилий Павел не задържал за себе си, а ги предал на квесторите, за да ги внесат в държавната хазна в Рим. Задържал само библиотеката на пленника — за себе си и за децата си, защото много «обичали» гръцката култура.“

Толкова почтен, скромен и възвишен човек бил, че когато отишъл в Олимпия, заповядал на своите блюдолизци гърци да поставят статуята му в свещената горичка на Зевс — Алтис. И с право! Нали „освободил“ Гърция!

Персей и плячката откарал в Рим и ги показал на народа през дните на триумфа си. Плутарх и Диодор Сицилийски са ни оставили описание на това блестящо празненство, което траяло цели три дни. От това описание научаваме колко безмилостен бил човеколюбивият грабеж на „премъдрия“ Емилий Павел.

През тези три дни по улиците на Рим преминали 1200 коли, натоварени с оръжия, щитове, шлемове, лъкове, колчани и прочие. Целият този метал блестял под слънцето на славата и заслепявал тълпата. Преминали също така и петстотин коли, натоварени с картини, златни чаши, с двеста и двадесет вази, пълни със сребърни монети — седемстотин и петдесет тройни таланта. Преминали и 120 вола с позлатени рога — определени за жертвоприношения и угощения.

Зад сто и двадесетте бели вола с позлатени рога следвали осемдесет съда, пълни със златни монети, а подир тях — четиристотин златни венци, изпратени на Емилий Павел чрез специални посланици от разни градове като отличия за победата му, и т.н.

Никак не е малко това, което победоносният пълководец показал пред всички. Лично той не задържал нищо за себе си — освен книгите, — но войниците му, съобразно заповедта на Сената, разграбили седемдесет града в Епир. Ала освен показаната и непоказаната плячка Емилий Павел събрал цели планини гръцко оръжие, което изгорил в Амфиполис пред очите на представители от цяла Гърция.

Сумата, която Емилий Павел внесъл в държавната хазна, била толкова огромна, че, както ни казва Плутарх, „не станало нужда народът да плаща данъци чак до времето на консулите Хиртий и Пане, през първите години на гражданската война между Антоний и Цезар“, сиреч в продължение на почти век и половина.

От тази „подробност“ става съвсем ясно какъв вид свобода дал на македонците и гърците Емилий Павел! Освободил ги от всякакво излишно бреме — пари, оръжия, хора, животни. С други думи, в продължение на сто и петдесет години бедната Гърция хранела мързеливия народ на Рим.

Такива били всички триумфи на римските пълководци и императори. От количеството и стойността на плячката, която показвали на народа, се съдело за величината на победата. Сиреч величината на победата била пропорционална на величината на грабежа и безчовечността на победителите! А жестокостта на триумфаторите била неизмерима, както въобще на цялата римска цивилизация. Тази „цивилизация“ прекарала през улиците на Рим Персей с трите му деца и свитата му от 250 князе, всички окъсани и във вериги. „И македонският цар — казва Плутарх — изглеждал като човек, загубил разума си от многото нещастия. Мнозина от тълпата, като гледали трите му деца, които следвали баща си в мъченичеството му, без да разбират участта си, ги съжалявали и дори някои се просълзили!“

След като парадът на пленниците завършил, римската цивилизация хвърлила Персей в затвора. „Този затвор — казва ни Плутарх — представлявал дълбока, много тъмна яма, от която се издигала страшна смрад, поради големия брой хора, хвърлени в това място, все осъдени на смърт престъпници… Вонята била толкова непоносима, че никой не можел да се приближи до ямата.“ Значи човек не можел да се приближи до тази яма, камо ли да живее в нея!

И в този „карцер“ хвърлили на Персей един меч и едно въже, за да се убие сам, като избере онзи вид смърт, който предпочитал.

Но Персей не се решил да се самоубие. „Показал се малодушен“ — както отбелязва Диодор. И тогава самите римляни го ликвидирали по следния сатанински начин — поставили го в друг затвор и пазачите не му давали да спи. Щом затварял очи, те го събуждали. И така умрял от изтощение. Но много е възможно и да е полудял, преди да издъхне. Защото това изтезание неминуемо довежда до лудост.

„Премъдрият“ и „човеколюбив“ Емилий Павел проявил още веднъж мъдростта и човеколюбието си към Персей. Нещастният македонски цар го помолил да не го превежда при триумфалното си шествие през улиците на града пред очите на стотици хиляди хора. А почтеният Емилий Павел му отвърнал със зловещ сарказъм:

— Но това и преди, и сега зависи само от теб!

С този отговор искал да каже — от теб е зависело да се самоубиеш, преди да те заловя; и сега от теб зависи да се самоубиеш, ако искаш да се избавиш от преминаването по улиците.