Понеже имал голяма нужда от пари, Комод избивал наред богаташите, мъже и жени, и обсебвал имуществата им, съобразно старата традиция на всички римски тирани, диктатори и императори от времето на Сула насам. „И ги убивал — казва Зонарас — или по донос, или по подозрение, или заради голямото им богатство, или заради знатния им произход, или защото били много образовани, или защото притежавали големи добродетели.“
Зет му Помпейан организирал заговор против него. Този Помпейан бил женен за племенницата на императора Криспия, дъщеря на сестра му Лукила, за която казвали, че била любовница на брат си. Лукила подбудила зет си да убие брат й.
Ала Комод, като човек страхлив и мнителен, бил обкръжен от телохранители и шпиони. И узнал навреме за заговора. И тогава убил наведнъж и тримата — Помпейан, Криспия и Лукила.
Този атлетически сложен император слизал редовно на арената и се биел и като гладиатор, и със зверове. Той задължил Сената да отбелязва в протоколите си победите на господаря на света. Седемстотин и петдесет победи спечелил Комод над опитни гладиатори и диви зверове!
По едно време му скимнало да промени имената на месеците и на столицата си. Искал да ги нарече на свое име, защото смятал, че по този начин ще увековечи името си, както Цезар увековечил своето с месец юли, а Октавиан — с месец август.
Но Комод не избрал само един месец, за да го нарече на свое име, а кръстил и дванадесетте на своите имена и презимена, които били следните: Непобедим, Щастлив, Благочестив, Луций, Елий, Аврелий, Комод, Август, Херакъл, Римлянин, Всевечен! „И винаги така пишел имената на месеците!“
По този начин премахнал и досадните имена на Юлий и Август. Както казахме, пожелал да промени и името на Рим и го прекръстил на Комодиана, както на времето Нерон искал да го нарече Неронопол.
Издал също така заповед неговото царуване да се назове „Златен век“! Защо не!
И за да има време да се занимава със сериозните работи — гладиаторските борби и боевете със зверове, — предал управлението на… света на някой си Клеандър. И този Клеандър продавал открито и в продължение на много години най-високите държавни длъжности.
Когато Комод, облечен като Херакъл, слизал с боздуган в ръка на арената и разбивал главите на вързани куци, слепи и едноръки хора, зрителите, благородници и плебеи, се смеели и се любували на своя император. Такава низост не бил проявил дотогава никой от предшествениците му.
Но накрая и „златният бог“ си платил за греховете. Не защото бил лош управник, а защото заплашил неколцина царедворци, че ще ги очисти. И за да спасят главите си, царедворците изпреварили господаря си и го очистили. Отровили го с говеждо месо, както пише Зонарас.
Така умрял този полулуд самохвалко-император, сит не само на човешко, но и на говеждо месо.
КАРАКАЛА
Марк Аврелий Антонин Васий Каракала царувал от 211 до 216 — пет годинки! За щастие на човечеството, много малко!
Всички чудовища, заемали някога трона на света, не сварили да остареят и да умрат от естествена смърт. И все пак подвластните им народи нямали някаква полза от това, че всеки от тези зверове царувал сравнително кратко време. Защото един звяр сменял друг, и по този начин теглото на хората продължавало.
Маламас ни дава портрета на Каракала със същата увереност, с която ни е дал портретите и на други императори. „Той бил висок и як, със здрав цвят на лицето, извит нос, с гъста брада и къдрави, сивеещи коси. Народът на Рим го обичал!“ Народът на Рим го обичал така, както обичал и Нерон, и вярвал, че един ден ще възкръсне и отново ще се възцари на трона — той именно е антихриста от апокалипсиса.
Каракала бил най-големият син на император Септимий Север. Още приживе Септимий Север провъзгласил за цезари и съуправници своите двама синове, Каракала и Гета. А когато умрял, оставил империята и на двамата.
Но Каракала не бил от хората, на които подялбата се нравела. Искал всичко да бъде негово, разбира се, и тронът. Затова още докато баща им бил жив, Каракала на два пъти се опитал да убие Гета. Но едва когато старият умрял, той успял да очисти брат си и да остане сам господар на света.
Зонарас ни описва по какъв подъл начин Каракала убил брат си. Поканил го в стаята си, за да се „обяснят“ пред майка им и да разрешат веднъж завинаги въпроса за престолонаследието. Но щом влязъл в стаята, върху Гета се нахвърлили няколко центуриони, които били скрити зад една завеса, и го съсекли.
Изплашената жертва се хвърлила в прегръдките на майка си, търсейки помощ от нея. Обгърнала шията й и се притиснала върху гърдите й, така че „кръвта му я обливала, а самата тя била ранена в ръката“.
След това коварно убийство последвали невъобразимо безсрамни и мерзки неща. Майката на Каракала, Юлия Домна, станала любовница на сина си. А щастливият син, за да осигури щастието си, заповядал да бъдат изклани всички привърженици и приятели на Гета в Рим. И само за няколко дни паднали двайсет хиляди глави!