Читаем Диктаторите полностью

Понеже имал голяма нужда от пари, Комод избивал наред богаташите, мъже и жени, и обсебвал имуществата им, съобразно старата традиция на всички римски тирани, диктатори и императори от времето на Сула насам. „И ги убивал — казва Зонарас — или по донос, или по подозрение, или заради голямото им богатство, или заради знатния им произход, или защото били много образовани, или защото притежавали големи добродетели.“

Зет му Помпейан организирал заговор против него. Този Помпейан бил женен за племенницата на императора Криспия, дъщеря на сестра му Лукила, за която казвали, че била любовница на брат си. Лукила подбудила зет си да убие брат й.

Ала Комод, като човек страхлив и мнителен, бил обкръжен от телохранители и шпиони. И узнал навреме за заговора. И тогава убил наведнъж и тримата — Помпейан, Криспия и Лукила.

Този атлетически сложен император слизал редовно на арената и се биел и като гладиатор, и със зверове. Той задължил Сената да отбелязва в протоколите си победите на господаря на света. Седемстотин и петдесет победи спечелил Комод над опитни гладиатори и диви зверове!

По едно време му скимнало да промени имената на месеците и на столицата си. Искал да ги нарече на свое име, защото смятал, че по този начин ще увековечи името си, както Цезар увековечил своето с месец юли, а Октавиан — с месец август.

Но Комод не избрал само един месец, за да го нарече на свое име, а кръстил и дванадесетте на своите имена и презимена, които били следните: Непобедим, Щастлив, Благочестив, Луций, Елий, Аврелий, Комод, Август, Херакъл, Римлянин, Всевечен! „И винаги така пишел имената на месеците!“

По този начин премахнал и досадните имена на Юлий и Август. Както казахме, пожелал да промени и името на Рим и го прекръстил на Комодиана, както на времето Нерон искал да го нарече Неронопол.

Издал също така заповед неговото царуване да се назове „Златен век“! Защо не!

И за да има време да се занимава със сериозните работи — гладиаторските борби и боевете със зверове, — предал управлението на… света на някой си Клеандър. И този Клеандър продавал открито и в продължение на много години най-високите държавни длъжности.

Когато Комод, облечен като Херакъл, слизал с боздуган в ръка на арената и разбивал главите на вързани куци, слепи и едноръки хора, зрителите, благородници и плебеи, се смеели и се любували на своя император. Такава низост не бил проявил дотогава никой от предшествениците му.

Но накрая и „златният бог“ си платил за греховете. Не защото бил лош управник, а защото заплашил неколцина царедворци, че ще ги очисти. И за да спасят главите си, царедворците изпреварили господаря си и го очистили. Отровили го с говеждо месо, както пише Зонарас.

Така умрял този полулуд самохвалко-император, сит не само на човешко, но и на говеждо месо.

<p>КАРАКАЛА</p>

Марк Аврелий Антонин Васий Каракала царувал от 211 до 216 — пет годинки! За щастие на човечеството, много малко!

Всички чудовища, заемали някога трона на света, не сварили да остареят и да умрат от естествена смърт. И все пак подвластните им народи нямали някаква полза от това, че всеки от тези зверове царувал сравнително кратко време. Защото един звяр сменял друг, и по този начин теглото на хората продължавало.

Маламас ни дава портрета на Каракала със същата увереност, с която ни е дал портретите и на други императори. „Той бил висок и як, със здрав цвят на лицето, извит нос, с гъста брада и къдрави, сивеещи коси. Народът на Рим го обичал!“ Народът на Рим го обичал така, както обичал и Нерон, и вярвал, че един ден ще възкръсне и отново ще се възцари на трона — той именно е антихриста от апокалипсиса.

Каракала бил най-големият син на император Септимий Север. Още приживе Септимий Север провъзгласил за цезари и съуправници своите двама синове, Каракала и Гета. А когато умрял, оставил империята и на двамата.

Но Каракала не бил от хората, на които подялбата се нравела. Искал всичко да бъде негово, разбира се, и тронът. Затова още докато баща им бил жив, Каракала на два пъти се опитал да убие Гета. Но едва когато старият умрял, той успял да очисти брат си и да остане сам господар на света.

Зонарас ни описва по какъв подъл начин Каракала убил брат си. Поканил го в стаята си, за да се „обяснят“ пред майка им и да разрешат веднъж завинаги въпроса за престолонаследието. Но щом влязъл в стаята, върху Гета се нахвърлили няколко центуриони, които били скрити зад една завеса, и го съсекли.

Изплашената жертва се хвърлила в прегръдките на майка си, търсейки помощ от нея. Обгърнала шията й и се притиснала върху гърдите й, така че „кръвта му я обливала, а самата тя била ранена в ръката“.

След това коварно убийство последвали невъобразимо безсрамни и мерзки неща. Майката на Каракала, Юлия Домна, станала любовница на сина си. А щастливият син, за да осигури щастието си, заповядал да бъдат изклани всички привърженици и приятели на Гета в Рим. И само за няколко дни паднали двайсет хиляди глави!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза
Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези