Диктаторите

Древногръцките историци Полибий, Плутарх и Диодор се възхищават на този римлянин, който поробил, опожарил, опустошил и ограбил Гърция. И защо? Защото са били повече римски, отколкото гръцки историци! Такива странни явления се срещат и в наши дни. Но най-интересното извън личния интерес на историците е това, което изтъква Плутарх: „Пълководецът Емилий Павел бил по-добър от войската си. Защото успял да извърши толкова големи дела с една недисциплинирана и изпълнена със злоба войска.“ За отечеството си естествено. Ако и той бил като войската си, може би днес нямаше да съществува Гърция!

Както споменахме вече, Емилий Павел взел като заложници хиляда най-изтъкнати родолюбци от Пелопонес, та Рим да бъде спокоен. Това бил „цветът на гърците“, както ги нарича Зонарас.

Родните градове на тези заложници непрекъснато молели римляните да освободят техните граждани; но Рим дори не благоволявал да им отговори. Така изминали седемнадесет години. Повечето от заложниците починали, останалите остарели — и когато най-сетне Рим решил да ги освободи, живи били само около една трета, към триста души.

Тези триста души се завърнали в родината си остарели и съсипани, но изпълнени с омраза към римляните. Заварили Гърция в не по-добро вътрешно положение от преди. Гражданските войни — с подкрепата на Рим — продължавали. И понеже водачът на ахейския съюз Критолаос обявил война на Спарта — която била оръдие на чужденците, — въпреки изричната забрана на Рим, пълководецът Метел, който се намирал в Македония, където току-що бил потушил едно безразсъдно въстание на някакъв мним Филип, се спуснал надолу към Гърция, за да накаже непокорния Критолаос. И го победил близо до град Скарфея. Критолаос паднал убит. Тогава начело на ахейския съюз застанал Дией.

Но и Метел бил заместен от консула Луций Мумии, който пристигнал от Рим, за да продължи войната и злодеянията.

Както Емилий Павел се наричал „човеколюбив“, така и Мумии наричал себе си „любител на изкуството“. При подобни случаи на насилие думите губят своето значение.

Мумий бил човек необразован, груб и суров. Като управител на Лузитания (Португалия) веднъж избил като овце девет хиляди души, а при друг случай още повече — петнадесет хиляди. Вторите, петнадесетте хиляди, Мумий изклал, защото преминали с лодки Херкулесовите стълбове (Гибралтар) и опустошили отсрещния африкански бряг. Те били избити до крак, „за да не остане никакъв свидетел на тази сеч“, както казва Апиан — сиреч да не остане нито един, който да разкаже ужаса на другите. Сетне Мумий взел плячката на лузитанските „башибозуци“ и я раздал на войниците си. А всичко, което не можело да бъде пренесено, било изгорено на място. „Останалото изгорил в чест на морските божества.“ С други думи, благодарил на боговете на морето за касапницата, която устроил, но нямало море, което би могло да я измие!

Имал, значи, забележително, съвсем чисто минало този Луций Мумии. И този зверски жесток човек римляните изпратили в Гърция да „оправи“ гърците. Този суров изпълнител на волята на суровата си родина бил добър пълководец и победил Дией при Коринтския провлак. Защото както на времето Емилий Павел получил нареждане да опустоши 70 града в Епир, така и сега римският Сенат дал заповед на Мумии да опожари и разруши напълно Коринт. Защо?

Защото Сенатът, този консервативен и аристократичен върховен съвет на римската държава, бил същевременно и орган на плутокрацията. А римската плутокрация искала да унищожи Коринт, защото този най-гъсто населен и най-богат град в Гърция по онова време бил търговски съперник на Рим и искал да се наложи като най-голямо пристанище в източното Средиземноморие. По този начин читателят може да види, че зад прекрасните думи „отечество, слава, свобода“ се криела материална изгода!

Коринт бил най-големият морски, търговски и производителен център в Гърция. И най-многолюдният град. Броял 300 000 свободни граждани и 500 000 роби. Производството на керамични изделия — прочутите в цял свят коринтски вази! — тъкани, благовонни вещества и други процъфтявало. Тук в Коринт били построени първите триери — големи кораби с три реда весла. Тук се трупали несметни богатства от таксите, които корабите плащали, за да бъдат прехвърлени чрез „плъзгане“ през провлака от едното море в другото.

Изпълнявайки заповедта на Сената, Мумий съборил и разрушил стените на Коринт и подпалил къщите му. Преди това събрал всичкото оръжие, което градът и жителите му притежавали. Събрал също така и всички статуи и картини, които били с хиляди в този богат град, опаковал ги, натоварил ги на кораби и ги изпратил в метрополията… на света — Рим!

Но чувствителното му сърце не му дало да изгори заедно с къщите и хората — поне нямал такава заповед! И затова освен оръжията и произведенията на изкуството, събрал и хората. Изклал всички мъже, а жените и децата оставил. Тоест не ги оставил, оставя ли се такава стока — продал ги като роби.