Диктаторите

След победата си над кимврите и тевтонците Марии продал 150 000 пленници по пазарите за роби. А великият Цезар след превземането на крепостта на адуатиките продал 53 000 роби.

Тези числа показват какво страшно бедствие били победите на римските пълководци за покорените народи.

Друг източник на роби било отвличането на свободни граждани от пирати или от избягали роби, които разбойничествували по планините и пътищата. Плутарх ни съобщава следната подробност, за която би трябвало сами да се сетим — много ползуващи се с добро име римляни образували дружества с пирати за отвличане на свободни хора, които след това били продавани като роби!

Освен тези два главни източника за роби имало още други два, по-второстепенни. Първият бил „робовъдството“, по подобие на скотовъдството, сиреч „развъждането“ на роби по именията; вторият се състоял в превръщането на свободни граждани в роби заради дългове.

Цената на робите била подчинена на закона за търсенето и предлагането. Колкото повече стока имало, толкова по-евтина била тя. Но пазарната цена зависела и от други три фактора — възрастта, пола и способностите на роба. Младежът и девойката, лекарят, учителят или краснописецът имали по-висока цена от зрелия и способен да върши само груба работа роб.

Ако искал, господарят можел да освободи робите си без големи формалности. Сиреч можел да ги превърне от „предмети“ в „личности“, с други думи, в свободни граждани, които обаче, за да се знае произходът им, били наричани не свободни, а освободени. Господарят имал право както да убие робите си, така и да ги освободи. Поради тези изключителни права на господаря робската институция създала нещо като „държава в държава“. Сиреч държавата нямала право над живота, смъртта и свободата на 250 000 души вътре в самия Рим. Каквото и престъпление да извършел, държавата нямала право да наказва роба. Само господарят му! И затова господарите имали в именията си — за такива случаи — затвори и бесилки!

Ала един собственик на много роби би могъл да стане опасен за обществения ред. Можел да ги въоръжи, да извърши убийства, да предизвика смутове и да повлияе на резултатите на „безупречните“ избори! Така че робите, които не били признати за личности, можели да разбият националното единство и да разклатят демократичните основи на свободното общество — когато било… свободно и демократично! И не само като роби биха могли да съборят държавата, но и като освободени, бивши роби! Тези освободени роби омърсявали чистотата на римската кръв — това не било кой знае каква загуба! — но най-вече увеличавали числото на несъзнателните римски граждани. Защото, с редки изключения — някои освободени роби станали големи писатели! — повечето от тях били хора с мъртво национално съзнание, каквито били и повечето от политиците и военачалниците в Рим, господарите им.

Споменахме вече, че държавата нямала право да се меси в освобождаването на роби. Но въпреки това Сула само за един ден освободил десет хиляди роби! Защо? За да ги превърне в побойници и опора на диктатурата си. Тези освободени роби повлияли за нарастването на безнравствеността сред свободните граждани и разстроили националното единство в Рим и Италия.

Стопанското значение на робовладелческата система останало на втори план. Превес взело моралното значение. Загубвайки свободата си, всички роби загубвали своята индивидуалност, националното си съзнание, езика си, традициите, обичаите и нравите си. Следователно загубвали всякаква вътрешна възпираща сила срещу злото. Губели всякаква предпоставка не само за нравствено, но и за обществено развитие.

Робите представлявали един много силен фактор за покваряването на гражданите, а господарите от своя страна представлявали основната причина за покваряването на робите. Робите нямали никакъв друг „идеал“ освен сляпото, пасивно подчинение на господаря. Най-голямата им „добродетел“ бил страхът от наказание. В своите комедии Плавт ни дава няколко типа на „градски“ роби. Всички те са хора лукави, зли, безсъвестни, без радост, без надежда, алчни, лъжци и злосторници!

Злосторници били най-вече полските роби и особено тези, които били по планините. Това е лесно обяснимо. По полята и планините много по-лесно можело да се разбойничествува, защото и опасността била по-малка.