Диктаторите

Форумът почти изцяло давал насока на политиката на римската държава. Когато Цицерон държи реч пред народа и иска от него да даде пълномощия на Помпей, за да завърши войната с Митридат Понтийски, той не прави това само като политик и „патриот“, а и като адвокат на дружествата, вложили капитали в Азия, а също така и като защитник на „капиталистите“, които искали да вложат парите си не само в доходни, но и сигурни операции. Чуйте чисто „капиталистическата“ му аргументация, която може да послужи на всяка олигархическа система за всички страни и времена. „Съсипването на малцинството («капиталистите») ще доведе до съсипването и на мнозинството! Спасете… отечеството от тази беда! Повярвайте ми — цялата наша стопанска система, всички операции, които стават тук на Форума, зависят от приходите от Азия. Ако оставите този извор да пресъхне, целият ни кредит ще се сгромоляса! Бъдете бдителни! Не се колебайте нито за миг да продължите войната с още по-голяма енергия. Защото тази война ще донесе… слава на римското име, сигурност на поданиците ни, най-богати доходи за нас и ще осигури имуществата на безброй частни лица.“ (Цицерон, Реч за закона на Манилий.)

И така Помпей отишъл в Азия като „представител“ на дружествата и като представител на самия Цицерон, който също бил акционер в много дружества и освен това и техен адвокат.

Ето за какво Рим изпращал синовете си да воюват по четирите краища на света и разпростирал властта си все по-далеч и по-далеч — за да взема военни репарации и плячка и да открива нови пазари за капиталите на икономическата олигархия на Форума.

Ето няколко примера за начините за забогатяване в провинциите. Братът на Цицерон, Квинт, управлявал в продължение на три години Мала Азия и въпреки бедността на този край успял да натрупа огромно богатство. След това придружил Помпей като легат, натоварен със снабдяването на войската — голям извор, даващ възможност за много злоупотреби и измами! Същият този Квинт придружил и Цезар в Галия и сложил в джоба си голяма част от „плячката“.

Също така племенникът на Цицерон, и той на име Квинт, придружил Цезар срещу партите, от една страна, за да избяга от кредиторите си, а от друга, за да намери пари да им се изплати. Ето друг случай. Раверий Постум, финансист, спекулирал, сиреч заложил на възможността да бъде възстановен на трона Птоломей Авлет, баща на Клеопатра, и основал дружество, което отпуснало големи заеми на сваления цар. За жалост обаче, когато Авлет заел отново трона си благодарение на парите на римските банкери, не изплатил дълговете си! Така става понякога с рискованите начинания!

Казахме вече, че парите на богатите римляни не отивали за производствени цели. Аристократите презирали всякакъв вид работа. Харчели пари само за политическите си интереси — да заемат някоя голяма длъжност, за да крадат! Харчели, с други думи, само за купуването на гласоподаватели и за развлеченията си. След като Антоний направил „арка“ от злато, а Клавдий „вомиториуми“, за да повръща това, което бил изял, та да може отново да почне да се тъпче, всеки ще разбере колко егоистична, грубо материалистична и безчовечна била римската цивилизация през последните години на републиката и през всичките години на империята. През всичкото това време целият свят работел, за да живеят и се забавляват шепа големи грабители.

РИМСКОТО БЕДНЯЧЕСТВО

Двата най-горни обществени слоя в Рим, сенаторите и конниците — политическата и икономическата олигархия, — не само че притежавали всички привилегии и богатства, но се отнасяли презрително към народа и избягвали всякакъв досег с него, въпреки юридическото равенство на класите пред закона и правото да се смесват помежду си.

Така че в Рим имало два отделни „града“ — градът на богатите и градът на бедните.

Аристократите — аристократите и плутократите се слели в едно — живеели високо горе на Палатинския хълм, над Форума, където по-късно императорите построили своите дворци, които получили името си от Палатинския хълм — „палати“. Беднотата живеела долу в падините, образувани между хълмовете на Есквилина и Квиринала. Това бил градът на „париите“.

Първите имали собствени разкошни огромни къщи с прекрасни градини, разполагали с коне, колесници, многобройна прислуга и прочие; а вторите живеели в народни многоетажни постройки, наречени „острови“ (insulae), защото и от четирите страни били отделени от останалите сгради с улици, потънали в кал и прах, както водата отделя един от друг островите.

Постройките на бедните се състояли от три или четири етажа с магазини на приземието; те имали малки стаички, които се осветявали от съвсем малки прозорци. Различни дружества на богаташи строели тези сгради и ги давали под наем. Бедните живеели просто наблъскани в тези къщи — и то само за да ядат и да спят. Всъщност тези зандани не били годни за живеене.