Диктаторите

И сега си представете какви били „бирниците“ в провинциите при събирането на десятъка и на другите данъци. Били същински зверове и народът треперел от тях. Това били не само кръвопийци, но и съвсем безсъвестни хора. И за да могат да дерат здравата нещастните селяни и занаятчии, погрижвали се да бъдат добре с управителя на провинцията. За да го имат на своя страна и да им оказва помощ с войниците си, „смазвали“ го и него както трябва!

Всички провинции и цяла Италия били опустошени от гражданските войни и от грабителствата на различните военачалници. Така че и управителите, и „бирниците“ не можели да намерят много нещо за крадене. И въпреки това съумявали да си тръгнат натъпкани с пари и вещи. Управителите на провинциите подкрепяли „бирниците“, разбира се, за да понамажат нещо, но и по политически съображения. „Бирниците“ били важни фактори, защото поддържали партиите с пари и гласоподаватели. И когато напускал „вилаета“ си, всеки управител представял своите приятели „бирници“ на приемника си. Дето се казва, машинката била добре курдисана и работела за всеки нов „паша“ на провинцията.

Когато станал управител на Киликия, Цицерон написал препоръчително писмо до пропретора на Витиния Поплий Силий Нерва за едно „приятелско“ дружество, което било откупило събирането на данъците: „Това дружество — писал той — е не само мой клиент (Цицерон бил един от най-големите адвокати на своето време!); аз съм тясно свързан с повечето от съдружниците.“

В друго свое писмо до зет си Фурий Красип, квестор на Витиния, Цицерон писал за същото дружество: „Направи всичко, каквото можеш… Знам какво е влиянието на един квестор… Ще ми направиш голяма лична услуга и ти гарантирам, че витинийското дружество не забравя улесненията, които му се правят, и знае да изрази признателността си!“ Струва ти се, че е писмо от наше време! Политическите нрави през всички епохи на упадък изумително си приличат. И като си помисли човек, че Цицерон се е гордеел и дори сам си вярвал, че е истински патриот, честен гражданин и високонравствен философ!

Държавни служби от този род и такива безбожни грабители на народа докарали общественото и нравственото разкапване на империята. Парите, които се стичали в Рим от тези „бирници“ по този начин — не постоянно, а на вълни, изведнъж, приличали на наводненията, когато водата не напоява нивите, а ги съсипва.

Тези пари не се използували за производствени мероприятия, а се превръщали в банков и предприемачески капитал. Никога не се връщали в провинцията, от която били дошли. Парите на Сула, на Лукул, Помпей, Крас, Цезар, Антоний, Октавиан, на всички тези „велики мъже“ и на хилядите други „малки мъже“, на завоевателите, на управителите на провинции, на „бирниците“ и на предприемачите не отивали за обработването на земята, нито за производството (занаятчийското), а се превръщали в капитал, в пари, които раждат други пари, или пък се харчели за непроизводителни цели — строеж на дворци, забавления и покупко-продажба на съвести на управници и управлявани. Пръскали се пари, за да се подкупват разни управници, които да правят отстъпки от стопански характер на богатите или да се преструват, че не виждат злоупотребите, грабежите и измамите им; пръскали се пари, за да се купуват гласовете на тълпата — раздаване на крадени пари, на жито, месо и вино, — та да избира най-разточителните управници, които се нахвърляли като хищници върху държавната хазна или пък поемали управлението на разни провинции, което ще рече, абсолютна власт над нещастните им жители и ограбване на всичко! Защото, както вече много пъти казахме, управителите на провинциите — проконсули и пропретори с цялата си алчна сган от служители! — имали право да издават закони, без да питат никого и без да са задължени законите им да са съобразени със законите на Рим.

Жестокостта на римските управници и на икономическата олигархия към съотечествениците им и към чуждите народи, отвратителните забавления на управниците и тълпата, на богаташите и безделниците с гладиаторските борби, боят с диви зверове, публичното изгаряне на осъдените на смърт и други подобни неща показват колко варварска е била римската цивилизация и до каква степен политическата и икономическата власт ограбвала и покварявала народа!

Рим почнал да забогатява след победите си над Картаген, Гърция, Македония и Сирия — от началото на първия век преди нашата ера. Златото се стичало в държавната хазна от най-различни източници. Първият източник били огромните военни репарации, които победените народи плащали — за да не могат да се съвземат „во веки веков“. Вторият източник била плячката, която победоносните военачалници домъквали в Рим. Изчислено е, че от големите войни през I век пр.н.е. репарациите достигнали сумата от 150 милиона златни франка (20 франка един наполеон), а взетата плячка — на други 150 милиона франка, изразено в пари. Това са „чистите“ суми, които влизали в Рим. Към тях трябвало да прибавим и парите, които военачалниците слагали в джоба си — а на тях никой не можел да им хване края.