Диктаторите

Тит бил наследен на престола от брат си Домициан (81–96 г.). Домициан бил от породата на Калигула и Нерон. „Той бил смел, избухлив, вероломен и прикрит; не обикнал истински нито един човек освен няколко жени; но се преструвал, че обича дори този, когото в действителност искал да убие. Неверен се показал и към онези, които го облагодетелствували, когато бил изпаднал в тежко положение.“ Иначе казано, този човек не държал на думата си, предавал и убивал дори и тези, които му служели. Така ни го описва Зонарас, „напълно достоен за доверие историк“, както го окачествява Папаригопулос, защото Зонарас бил почерпил сведенията от достоверни източници.

Но нека продължим портрета на Домициан такъв, какъвто ни го дава Зонарас. „Имал обичай, казва ни той, да убива всички, които доносниците обявявали за врагове на императора и следователно — и на родината. И конфискувал имуществото им. А пред общественото мнение се представял за невинен — ако повечето от хората загивали несправедливо, прехвърлял вината за това на… клеветниците! И за да покаже, че съжалява, избивал и доносниците!“

Подгонил също така всички приятели на баща си Веспасиан и „очистил“ мнозина от тях. И се развел с жена си Домиция не защото била любовница на брат му Тит, а на танцьора Парис. И собственоръчно убил танцьора насред улицата. А за да си отмъсти и на покойния Тит, който се радвал на прелестите на жена му, платил му със същата монета — направил своя любовница дъщерята на Тит Юлия и „живеел с нея открито като със съпруга“.

Но народът в Рим обичал Домиция и по сборищата настоявал императорът да я вземе отново. И тогава Домициан я взел отново, но не изоставил и Юлия.

За да се покаже защитник на нравствеността като Август, Клавдий и двамата Флавиевци, Домициан вършел това, което вършат всички покварени властелини — убивал много мъже и жени от аристокрацията, като ги обвинявал „в прелюбодеяние, при все че някои от жените били прелюбодействували и с него“.

И докато Веспасиан със своя практичен селяшки ум се подигравал на ласкателите, които искали да го убедят, че основоположникът на неговия род, рода на Флавиевци, бил един от другарите на Херкулес, то синът му Домициан „се смятал за бог и за такъв се представял“, сиреч искал да му се покланят като на бог и да го рисуват като бог! И по-точно — казвал, че е син на богинята Атина.

Голяма чест за Атина!

Този, значи, бог, убиец и прелюбодеец, но защитник на морала, забранявал на богатите римляни да използуват евнуси в харемите си — уж за да не се скопяват мъже за тази цел! Освен това се заел и с весталките, които били попрекалили с престъпването на клетвата за целомъдрие!

Във връзка с преследванията, предприети срещу весталките, бихме искали да отбележим следното — откакто Нерон осквернил техния свещен орден, девствените жрици на богиня Веста престъпвали както средновековните монахини клетвата си за целомъдрие. Веспасиан и Тит, които знаели какво е положението, се правели на слепи, за да избегнат обществен скандал, както ни казва Светоний. Ала този звяр Домициан искал да мери греховете на другите с аптекарски везни. И издал следния закон — ако весталката била прегрешила само веднъж, просто я убивал; но ако била прегрешила повече пъти — разбира се, така било почти винаги! — заравял я жива. И затова Оцелата и Веронила били убити, но игуменката Корнелия била заровена жива, защото не обуздавала желанията си.

През първите години на царуването си Домициан се преструвал, че се отвращава от кръв. Този тиранин, който по-късно „принесъл в жертва“ на зверовете в амфитеатъра хиляди християни, в началото на царуването си поискал да забрани жертвоприношенията с волове.

По същото време направил и други такива добри дела. Опростил всички дългове към държавата, които били по-стари от пет години. Този човек, чиято дясна ръка по-сетне били доносниците, благодарение на които убивал богатите граждани и обсебвал имуществото им, когато стъпил на престола, почнал да преследва доносниците. „Един владетел, който не наказва доносниците, всъщност ги поощрява!“ — казвал той.

Всичко това било в началото. Такива били в началото и Калигула, и Нерон. Но по-късно смъкнал овчата си кожа и показал какъв вълк се криел под нея. И се хвърлил с две ръце да трупа пари. С особено настървение преследвал аристократите. Защото аристократите били недоволни и с мъка понасяли да имат над главата си за господар на държавата и света един плебей, сина на един мулетар!

Убивал консулите и сенаторите по най-смешни поводи. Така например убил Салвий Коциан понеже… празнувал на рождения ден на чичо му, императора Отон; убил Метей Помпейан, защото четял на хора от народа публичните речи на Тит Ливий; освободения роб Епафродит — защото помогнал на Нерон да се самоубие; Хелвидий — защото представил на театралната сцена Парис — Домициан сметнал, че с това Хелвидий искал да припомни на римляните танцьора Парис, любовника на жена му, когото Домициан собственоръчно бил убил.