Диктаторите

Разнообразяване, обогатяване и обновяване на зрелището било и следното — на арената излизали да се бият не само пеши гладиатори, но и конници. А по-късно включили и гладиатори върху слонове. След това бил прибавен и друг „номер“ — така наречените „essedarii“, бойци на колесници. Прибавени били по-късно и други „номера“, между които и „ondobatas“-ите; те си играели един вид на „сляпа баба“, защото се биели слепешката, без да виждат нищо, тъй като шлемът им нямал отвори за очите.

Освен пехотинци, конници, гладиатори на слонове и колесници и „слепи баби“, имало и други „номера“ за взаимно изтребление. Имало гладиатори, наречени „dimachaeri“, които се биели с по един нож във всяка ръка; имало и „retarii“ и „mormi-llones“, сиреч рибари с мрежа и тризъбец в ръце, а срещу тях „риби“ мурени, с къс меч и щит. Рибарите се мъчели да уловят в мрежите си мурените и да ги пронижат с тризъбеца си, а мурените гледали да разкъсат мрежите им и да се отърват.

Още едно разнообразие в гладиаторските борби било въведено с времето — след всяка победоносна „справедлива“ война били залавяни голям брой пленници. Именно тези пленници били изкарвани на арената и принуждавани да се бият помежду си на „стада“ с националните си носии и въоръжение, и със свойствените им начини на бой. И така безработните и покварени тълпи в столицата и големите провинциални градове гледали как на арената се появявали в чудноватите си дрехи и със странните си оръжия и почвали да се избиват помежду си самнити, гали, траки, арменци, германци, парти, испанци, каледонци (шотландци) и маври от Африка. Тези нещастници се нахвърляли яростно едни срещу други, всеки по свой маниер, ругаели се и се проклинали всеки на своя език… И това клане на „стада“ на варварите — всеки победен е варварин! — било радост за очите и ушите на римляните!

Виждаме каква изобретателност и въображение проявявали управниците и политическите дейци, за да обновяват тези зрелища с все по-нови и по-жестоки номера, та да не станат еднообразни и да загубят… „естетическата“ си привлекателност.

Когато имало такива празненства, всички трибуни на амфитеатъра се изпълвали до краен предел. Деветдесет хиляди безделници, политически нехранимайковци и дори жени — толкова побирал Колизеумът — изпълвали с виковете си, със смрадта си и с лошия си дъх огромната „паница“ на амфитеатъра.

В императорската ложа, заобиколен от управниците си и весталките, страшният властелин давал знак за започването на… панаира. Тогава гладиаторите дефилирали около арената с извадени мечове, за да се вижда колко остро били наточени. А когато минавали край императорската ложа, гладиаторите извиквали: „Ave, Caesar, morituri te salutant“, сиреч „Здравей, Цезар! Тези, които ще умрат, те поздравяват!“ Така ги учели да викат; а пък, ако им стискало, нека посмеели да постъпят иначе! Тези нещастни хора трябвало да покажат, че са просто във възторг от съдбата си и че безумно обичат… палача си! Но дошло най-сетне време, когато гладиаторите не можели повече да понасят жалката си участ, когато стигнали до безизходица. И тогава около 120 000 такива отчаяни хора се вдигнали начело със Спартак, строшили оковите си и разтърсили из основи Римската империя и щели да я съборят, ако имали по-добра организация!

Панаирът почвал с любимия на тълпата бой между рибар и мурена. Гладиаторът, който представял рибар, имал шлем, а в ръцете си държал мрежа и дълъг тризъбец. Другият, „мурената“, носел четвъртит щит и държал извит като сърп дълъг нож. С щита си той се бранел от тризъбеца, а със сърповидния си нож се мъчел да разкъса мрежата, в случай че се омотавала около него. В тази „игра“ имало голяма бързина на движенията и разнообразие. „Мурената“ бягал из арената, а рибарят упорито го гонел да го стигне. Преследването продължавало дълго време, докато „мурената“ почвал да се уморява. И тогава рибарят го издебвал и успявал с едно бързо мятане да омотае мрежата си около рибата. Уловеният, ако успявал да разкъса мрежата си със сърповидния си нож, се отървавал поне временно. Но ако не успявал, заплитал се още повече, падал на земята и тогава рибарят се спускал и забивал тризъбеца си в гърлото му.