Диктаторите

В старите времена народът се забавлявал с пиене, танци и песни. Но управниците му го накарали да забрави всички тези неща, направили го неспособен да създаде драмата, най-висшето духовно постижение на културата, и да „загуби мъжеството и интелигентността си“, както казва английският историк Фоулър.

Тези диви обичаи се разпространили из целия древен свят, от единия край на Запада до другия край на Изтока и покварили всички покорени народи — с изключение на гърците, които не можели да понасят такива отвратителни зрелища.

До 105 година гладиаторските борби били устройвани от частни лица. Затова и гладиаторските двойки не били многобройни. Но след това се намесила самата държава и не само уреждала тези зловещи празненства под ръководството на специални длъжностни лица, едилите, но хранела и подготвяла обречените на смърт.

Първоначално „материал“ за тези зрелища се набавял от робите, военнопленниците и осъдените на смърт. По-късно обаче, когато завоеванията на римските легиони се разширявали и римската цивилизация „растяла“, не само роби, пленници и осъдени на смърт, но и представители на най-висшите съсловия на сенаторите и конниците, и дори императори излизали на арената и се биели като гладиатори.

И полека-лека стигнахме от забраната на тези зрелища, която първоначално Сенатът искал да наложи, до другия край, до утвърждаването им със закон. Но как се оправдало това? Ще видим по-нататък.

Когато Сенатът узаконил гладиаторските борби като обществено развлечение, с други думи, когато това почитано и консервативно събрание загубило своя авторитет и изпаднало до такава степен в нравствено отношение, че почнало да угажда на различни силни военачалници и диктатори, то се опитало да оправдае това узаконяване. И знаете ли как го оправдало? Както се оправдават навред и винаги разни такива страшни неща — за благото на родината! Казали: тези зрелища насаждат в душата на народа боен дух и суровост — чисто завоевателски добродетели! — и за да се спре въвеждането на гръцките спортни игри, защото са прекалено… благородни, без проливане на кръв и ще… развалят добрите нрави и мъжеството на римляните!

Колкото повече забогатявали държавата и предприемачите — политици и лихвари, — толкова по-пищни ставали и по-често били устройвани кървавите зрелища с гладиатори, много пъти съчетани и с бой с диви зверове. Вместо някогашните малобройни гладиаторски двойки, силните на деня поднасяли на римските си гласоподаватели стотици гладиаторски двойки. Този вид борби се наричали „стадни“ (gregatum). И понеже амфитеатърът не можел да побере всички „стада“, заградили в полето край Рим едно обширно пространство и там устройвали голямата касапница.

Известно е, че Юлий Цезар е накарал да се избият помежду си 500 пехотинци, 300 конници и 20 слона; слоновете не се биели помежду си, а бойците, които били на гърба им, „укрепили се“ в малки дървени кули.

Но Цезар бил надминат от своите приемници. Тъпият чревоугодник и голям рогоносец Клавдий наредил да се възпроизведе изцяло обсадата на един британски град и затова огромни маси от хора се избили помежду си пред очите на доволната римска тълпа, та зрелището да бъде колкото се може по-достоверно исторически и по-реалистично. Траян, който бил един от така наречените „добри“ римски императори, когато се завърнал победител и триумфатор от похода си срещу даките през 105 година, устроил празненства, продължили цели три месеца, или по-точно — 123 дни! През тези дни за слава на императора и за голяма радост на поданиците му се избили помежду си в Колизеума 10 000 пленени даки. Мания за клане, мания за наслади!

И като си помисли човек, че Траян бил „добър“ император! А „най-добрият“ от цялата тази порода римски императори, Октавиан, направил нещо по… национално. За да отпразнува победата си над Антоний при Акциум, той „принесъл в жертва“, сиреч изклал като овце в храма на обожествения си пастрок Юлий Цезар 400 римски патриции — сенатори и конници — негови врагове, и следователно и врагове на отечеството!

И така в историята на римската държава, на Справедливата държава, понятията за добро и зло не се различавали много.

Да се убиват в едно оградено място нещастници, в края на краищата би се превърнало в еднообразна и скучна работа. И затова вместо да ги колят, карали ги да се избиват един друг. По този начин зрелището се поосвежило и привличало повече народ.

Но с течение на времето и това зрелище почнало да избледнява и да губи своята… привлекателност. И затова умните, способните управници се грижели по-често да обогатяват зрелището с нови „фигури“ и по този начин да го обновяват. Проява на „висока култура“ и много важно обновление на зрелището представлявало увеличението на броя на гладиаторите. Вместо две-три двойки, както било в старите времена, сега гладиаторите станали стотици.