Диктаторите

Възмездието за всичките злодеяния и грабежи на Домициан дошло от аристокрацията и от жена му. Аристократите избрали човека, който трябвало да убие императора. Това бил ковчежникът на императрицата Стефан. Тъй като ликвидирането на чудовището било организирано много хитро, ще разкажем това.

За да не събуди подозренията на недоверчивия си и коварен господар, Стефан няколко дни преди убийството превързал лявата си ръка и скрил ножа си под превръзката. Една вечер тъкмо когато Домициан се бил запътил към банята, дежурният офицер го настигнал и му доложил, че един от дворцовите служители моли да бъде приет от императора, за да му предаде „важни и спешни новини“. Императорът разрешил да въведат този дворцов служител. Това бил именно Стефан, който му предал малка записка. И докато Домициан я четял изплашен, Стефан забил ножа си в корема му. Домициан се нахвърлил веднага върху нападателя, за да го обезоръжи, но тогава изскочили и други заговорници, все дворцови хора, и го довършили.

Така заплатил за греховете си този зъл владетел — „най-отвратителният император след Нерон“, както го нарича Зонарас.

ИКОНОМИЧЕСКАТА ОЛИГАРХИЯ

Запознахме се досега с немалко прочути римски политически дейци. Описахме ги, разказахме историята им, разголихме ги. Но читателят не бива да се мами, че именно тези „герои“ представляват историята на римската държава и цивилизация. С други думи, читателят не бива да мисли, че историята на народите е историята на няколко изключителни личности, както смятат историците идеалисти и философите индивидуалисти като Карлайл. Историята на Рим е преди всичко история на класите и в историята на никой друг народ това явление не е така силно изразено. Борбите между патрициите и плебеите продължили цели два века. Те били много кървави, но в края на краищата завършили с равенство пред законите на представителите и на двете класи. Казваме „пред законите“, защото в действителност пак само патрициите и богаташите можели да се занимават с политическа дейност, да управляват държавата и да експлоатират плебеите.

Начело на римското общество стояли сенаторите и конниците — съответно, класата на политиците и класата на плутократите. Тези две класи представлявали политическата и икономическата олигархия на Рим. Видяхме как големите богатства се натрупвали от ограбването на провинциите. Но управлението на провинциите не било единственият източник на забогатяване.

Сенаторите се занимавали само с политика. На тях им било забранено да се отдалечават от столицата, за да не изоставят големите си задължения. Стопанските си интереси те възлагали на конниците, които били един вид бизнесмените на онази епоха. И тъй сенаторите и конниците си сътрудничели и били тясно свързани помежду си не само икономически, но и политически. Най-големите „работи“ ставали с помощта на държавата. Благодарение на концесиите, давани от държавата, конниците държели в ръцете си целия икономически живот на страната; работели за своя сметка и за сметка на сенаторите, които пък били… държавата!

В Рим съществували два икономически кръга — банкерите, които отпускали заеми с огромни лихви на частни лица или на държавата, и предприемачите и „бирниците“. Предприемачите се занимавали със строежа на обществени сгради и с големи държавни доставки, получавани чрез търг. „Бирниците“ вземали под наем събирането на обществените приходи. Банкерите, предприемачите и „бирниците“ образували дружества и издавали акции, за да носят по-малък риск. Защото работите, с които се занимавали, носели големи печалби, но и големи рискове.

Държавата почнала да взема заеми главно след Втората пуническа война, когато нахлуването на Анибал в Италия принудило Рим да хвърли и последния си петак за спасението на отечеството. Хората, които най-напред почнали да дават заеми на държавата, първоначално не били банкери, а най-обикновени сарафи. Заменяли чуждите пари с римски монети. С покоряването на голям брой чужди страни войниците и военачалниците донасяли много чужди пари и се появила нуждата от специални хора, които да познават чуждите пари и техния курс. И, естествено, тези сарафи спекулирали с тази работа.

Всички „банки“ от този род и всички „дружества“ за държавни доставки и строежи имали кантори на Форума. И така с течение на времето думата „форум“ (на гръцки „агора“), започнала да означава „борса“!

Дружествата на „бирниците“ вършели големи работи. Защото държавата нямала организирани служби по много въпроси, както днес имат такива министерствата. И затова повечето от държавните работи се поемали от „бирниците“. Те и предприемачите се занимавали с въоръжаването и снабдяването с хранителни припаси на войската и флотата, с прокарването на обществени пътища, строежа на обществени сгради и храмове, събирането на данъците и набавянето на необходимото жито за хляба на народа. Всички тези „работи“ били много сладки, но и много смърдели. Заемали се с тях както винаги най-отраканите, дето разполагали с най-много средства и „смазвали“ най-много управниците.