Дивергенти

- Обикновено... не се показвам пред хората - отговаря. - Пред когото и да било.

- Мога да си обясня защо - казвам меко. - Виж се само!

Бавно започвам да обикалям около него. Върху кожата

му са изрисувани символите на всички касти - този на Безстрашните е най-отгоре на гърба, точно под него е на Аскетите, а останалите три - по-дребни - са разположени отдолу. В продължение на няколко секунди разглеждам везните, знакът на Прямите, окото - символът на Ерудити-те, и дървото - емблемата на Миротворците. Нормално е да си татуира символа на Безстрашните, дали му убежище, и даже този на Аскетите, от които произхожда, също като мен. Но останалите три?

- Според мен допускаме грешка - меко казва той. - Всички подценяваме и пренебрегваме добродетелите на останалите касти, докато се опитваме да наложим нашите. Не желая да участвам в това. Искам да бъда едновременно безстрашен, безкористен, също така умен, и мил, и честен. - Той прави кратка пауза. - Най-трудно от всичко ми се удава да бъда мил.

- Никой не е съвършен - промълвявам. - Но не става така. Ако се отървеш от едно лошо качество, друго лошо качество заема мястото му.

Така аз изтъргувах малодушието срещу жестокост; смених безсилието със свирепост.

Прокарвам пръсти по символа на Аскетите.

- Трябва да ги предупредим. Скоро.

- Знам - отговаря. - Ще го направим.

Обръща се с лице към мен. Иска ми се да го докосна, но се боя от неговата голота; боя се, че той разголи и мен.

- Това плаши ли те, Трис?

- Не - казвам с пресипнал глас. После прочиствам гърлото си. - Не съвсем. Страх ме е само... от моето желание.

- Какво е то? - После чертите му се изопват. - Мен ли искаш?

Кимам бавно.

Той също кимва и нежно взима ръцете ми в своите. Придърпва дланите ми към корема си. Свежда очи, повдига ръцете ми нагоре към стомаха, после към гърдите и ги задържа върху шията си. Дланите ми изтръпват при допира с неговата кожа - гладка, топла. Лицето ми гори, но въпреки това, треперя. Той ме поглежда.

- Някой ден - казва, - ако все още ме искаш, двамата може... - Той прави пауза, прочиствайки гърлото си. - Двамата може...

Усмихвам се леко и обвивам ръце около него, преди да е довършил. Опирам буза в гърдите. Усещам ударите на сърцето му, учестени също като моя пулс.

- И ти ли се страхуваш от мен, Тобиас?

- Направо съм ужасен - отвръща с усмивка.

Извръщам глава и целувам вдлъбнатинката в основата

на шията му.

- Може би след това вече няма да се появяваш в моята зона на страха - промърморвам.

Той свежда глава и ме целува бавно.

- Тогава всички ще ти викат Сикс(От англ. - шест).

- Фор и Сикс - казвам.

Целуваме се отново и този път усещането ми е близко, познато. Чувствам инстинктивно колко добре си пасват телата ни: неговата ръка около кръста ми, моите длани върху гърдите му, устните му, притискащи моите. Телата ни запазват спомена едно за друго.

32

Внимателно наблюдавам лицето на Тобиас, докато отиваме към столовата, търсейки някакви признаци на разочарование. Прекарахме два часа в неговото легло, целувахме се, приказвахме, понякога подремвахме, докато откъм коридора не се разнесоха викове - народът се стичаше към мястото на банкета.

Най-малкото, сега поне изглежда по-ведър отпреди. И по-често се усмихва.

На входа се разделяме. Влизам първа и хуквам към нашата маса с Уил и Кристина. Той влиза след мен минута по-късно и сяда при Зийк, който му подава тъмна бутилка. Тобиас я отклонява.

- Къде ходиш? - посреща ме Кристина. - Всички други се върнаха в спалното.

- Скитах наоколо - казвам. - Беше ми нервно, за да седя на едно място и да си приказвам с останалите.

- Няма никаква причина да ти е нервно - казва Кристина и поклаща глава. - Изпуснах те от поглед само за секунда, за да кажа нещо на Уил, и ти се изпари.

Долавям нотка на ревност в гласа. За пореден път изпитвам желание да й обясня, че бях добре подготвена за симулацията само защото съм по-различна. Вместо това, свивам рамене.

- Каква работа ще си избереш? - питам я.

- Мисля си да поискам такава като на Фор. Ще обучавам послушниците - отговаря тя. - Направо ще им изкарвам душите. Голям купон. Ами ти?

Само че аз бях толкова съсредоточена да завърша ини-циацията, че изобщо не помислих за това. Може да работя за някой от лидерите на Безстрашните, но те ще ме убият, ако разберат каква съм всъщност. Пък и май нямам голям избор.

- Мислех си..., че може да стана посланик в някоя от другите касти - казвам. - Това, че съм трансфер, ще ми е от полза.

- А аз така се надявах да кажеш водач на инструкторите при Безстрашните - въздъхва Кристина. - Защото Питър точно това иска. Не спря да се перчи в спалното.

- И аз искам това - обажда се Уил. - Дано се окажа преди него в класирането! О, и преди всички послушници, родени Безстрашни! Съвсем бях забравил за тях - той въздъхва. -Майчице, това ще бъде съвсем невъзможно!

- Не, не е - окуражава го Кристина. Тя посяга да хване ръката му и вплита пръсти в неговите, сякаш това е най-естественото нещо на света. Уил стиска дланта й.