Дивергенти

Отпуснала съм се тежко върху Тобиас. В гърба ми е опряно дулото на пистолет и ме тика да вървя напред. Минаваме през главния вход в централата на Аскетите, проста сива сграда на два етажа. Кръвта се процежда от едната ми страна. Не се боя от онова, което предстои, твърде силно ме боли, за да го мисля сега.

Дулото на пистолета ме блъска през врата, охранявана от двама войници на Безстрашните. С Тобиас минаваме през нея и попадаме в скромен кабинет, в който има само бюро, компютър и празни столове. Зад бюрото седи Джа-нийн, опряла телефонна слушалка до ухото си.

- Тогава качи някои от тях обратно на влака! - казва тя. - Трябва да е много добре охраняван, това е най-важната част... Не мога да говоря повече... Затварям. - Тя тряска слушалката на телефона и впива сивите си очи в мен. Цветът им напомня на разтопена стомана.

- Дивергенти - казва единият от Безстрашните. Трябва да е някой от лидерите на кастата или някой освободен от симулацията.

- И сама виждам. - Джанийн сваля очилата, сгъва ги и ги поставя на бюрото. Вероятно ги носи от суета, не от необходимост - сигурно си мисли, че така изглежда по-умна. Поне според баща ми. -Ти- казва и ме посочва. - Очаквах го. Още от началото се усъмних в теб заради тая каша с резултатите от теста. Но ти...

Тя поклаща глава, когато премества очи към Тобиас.

- Ти, Тобиас - или може би трябва да те наричам Фор, -успя да ми се изплъзнеш - довършва тихо. - При теб всичко е минало през ситото: резултати от теста, симулации по време на инициацията, всичко. А ето какво става сега. - Тя сплита пръсти и опира брадичка върху тях. - Сигурно ще ми обясниш как се е получило така?

- Ти си геният - хладнокръвно отвръща той. - Защо ти не ми обясниш?

Устата й се разтяга в иронична усмивка.

- Според моята теория ти наистина си Аскет. Ето защо не си така отявлен Дивергент като останалите.

Тя се усмихва още по-широко. Сякаш наистина се забавлява. Стискам зъби и обмислям как да се протегна през бюрото и да я удуша. Ако в рамото ми не беше заседнал куршум, щях да го направя.

- Силата на дедуктивните ти доводи е поразителна -презрително казва Тобиас. - Смятай, че съм изпълнен с благоговение.

Хвърлям кос поглед към него. Почти бях забравила тази негова страна - готов е по-скоро да се взриви, но не и доброволно да умре.

- Сега, след като те признахме за интелигентна, може да се заемеш с убийството ни. - Тобиас затваря очи. - Не забравяй, че има още доста водачи на Аскетите, които трябва да довършиш.

Дори коментарите на Тобиас да са засегнали Джанийн, тя не се издава. Продължава да се усмихва и бавно се надига. Носи синя рокля, която плътно обгръща тялото й от раменете до коленете, очертавайки тлъстините около талията. Стаята се върти около мен, докато се опитвам да фокусирам лицето й. Облягам се на Тобиас за опора. Той увива ръка около мен, придържайки ме за кръста.

- Не ставай глупав! Няма закъде да бързаме - безгрижно отвръща тя. - Двамата сте тук за изпълнението на една много важна задача. Както разбирате, аз съм леко озадачена, че серумът, който изобретих, не действа на Диверген-тите. Ето защо работя усилено по решаването на този проблем. Мислех, че с последната партида въпросът е приключен, но - както сами разбирате - съм се заблуждавала. За късмет имам нова партида серум за провеждането на опити.

- Защо да си губиш времето?

Доскоро лидерите на Безстрашните не са се спирали пред нищо, за да убият някой Дивергент. Какво е по-различно сега?

Тя ми се усмихва нагло.

- Още откакто започнах проекта с Безстрашните, си задавах един въпрос. - Тя заобикаля бюрото, прокарвайки пръст по повърхността му. - Защо повечето Дивергенти излизат от редиците на безволевите богобоязливи мишоци на Аскетите.

Не съм знаела, че повечето Дивергенти идват от Аске-тите и нямам никаква идея защо може да е така. Пък и е малко вероятно да доживея да открия отговора на този въпрос.

- Безволеви, значи - ехидно повтаря Тобиас. - Когато пробвах за последно, трябваше много силна воля, за да се манипулира симулацията. Същите слабохарактерни създания са умът на армията, защото за вас е непостижимо да я обучите сами.

- Не ме прави на глупачка - срязва го Джанийн. - Една каста от интелектуалци не може да има армия. Омръзна ни да бъдем управлявани от шайка правоверни идиоти, които отхвърлят богатството и напредъка, но не можем да се справим с тях сами. А лидерите на Безстрашните с радост ми се подчиняват, след като им гарантирах място в новото ни оптимизирано правителство.

- Оптимизирано - презрително изсумтява Тобиас.

- Точно така, оптимизирано - казва Джанийн. - Оптимизирано и работещо за един свят, където хората ще живеят в богатство и доволство и ще се радват на просперитет.

- И за чия сметка? - питам завалено с надебелял език. -Цялото това богатство... няма да се появи от нищото.

- В момента безкастовитс изцеждат нашите ресурси - отвръща Джанийн. - Както и Аскетите. Обзалагам се, че щом останките от старата ти каста се претопят в армията на Безстрашните, Прямите ще ни подкрепят и ние най-накрая ще овладеем положението.