Дивергенти

Претопени в армията на Безстрашните. Знам какво означава това - тя иска и тях да контролира. Целта й е всички да са като восък в ръцете й, лесни за управление.

- Хайде да си спестим празните приказки! - горчиво я прекъсва Тобиас. После повишава тон. - Нека не се заблуждаваме! Ти ще си мъртва до края на деня, ти...

- Ако умееше да се владееш - прекъсва го Джанийн, думите й прерязват като с нож неговите, - на първо място нямаше да се докараш до това положение, Тобиас.

- Аз съм в това положение, защото ти ме докара дотук - озъбва се той. - И второ, ти организира нападение над невинни хора.

- Невинни хора ли?! - изсмива се Джанийн. - Малко е странно да чуя това точно от теб. Очаквах поне синът на Маркъс да проумее, че не всички от тях са невинни. -Тя се настанява на ръба на бюрото, полата й се вдига над коленете, набраздени от стрий. - Отговори честно, няма ли да се зарадваш, ако и баща ти е бил убит при нападението?

- Не - процежда през стиснати зъби Тобиас. - Стореното от него зло не може да е причина за масовата манипулация на една цяла каста и системното избиване на всички нейни лидери.

Двамата се гледат втренчено няколко секунди, достатъчно дълго, за да настръхна цялата. После Джанийн се прокашля.

- За друго ставаше въпрос - започва тя. - А именно: скоро ще отговарям за поддържането на реда сред десетки членове на кастата на Аскетите заедно с техните деца. Това не вещае нищо добро за мен, ако повечето са Дивер-генти като вас двамата и е невъзможно да бъдат контролирани чрез симулация.

Тя става, прави няколко крачки вляво и пляска с ръце, ноктите й са изгризани до кръв, също като моите.

- Ето защо ми се наложи спешно да разработя нова форма на симулация, срещу която няма защита. Принудена съм да направя преоценка на своите заключения. И в този момент се появявате вие. - Тя прави няколко крачки вдясно. - Имаш право, като казваш, че сте волеви. Не мога да контролирам волята ви. За сметка на това има някои други неща, които мога да контролирам.

Тя спира и се обръща с лице към нас. Опирам глава в рамото на Тобиас. Кръвта се стича по гърба ми. През последните няколко минути болката е постоянна, така че започвам да привиквам, както човек свиква с воя на сирените, ако е непрекъснат.

Джанийн опира дланите си една в друга. Не съзирам в погледа й дори следа от злоба, нито намек за садистични наклонности, както съм очаквала. Тя е по-скоро машина, отколкото маниак. Установява проблемите и създава симулация на базата на събраните данни. Аскетите стоят на пътя на нейния мечтан възход към властта, ето защо тя намира начин да отстрани кастата. И тъй като не разполага със собствена армия, се съюзява с Безстрашните. Дава си сметка, че ще трябва да контролира голяма маса от хора, за да си осигури безопасност. Намира начин, като изобретява серума и предавателите. Дивергентите са просто поредният проблем, който трябва да разреши, и именно това я прави толкова ужасяваща - достатъчно умна е да се справи с всеки проблем, дори с нашето съществуване.

- Мога да контролирам опова, което виждате и чувате - продължава тя. - Ето защо създадох нов серум, който ще коригира онова, което ви заобикаля, за да мога да манипулирам вашата воля. Онези, които не приемат нашето управление, трябва да бъдат наблюдавани отблизо.

Наблюдавани, или с други думи, лишени от свободна воля. Определено Джанийн има дар слово.

- Ти ще си първият опитен обект, Тобиас. Беатрис обаче... - Тя се усмихва. - Доста сериозно си ранена, за да си ми от полза. След приключването на срещата ще бъдеш екзекутирана.

Опитвам се да потуша тръпката, която ме разтърсва при думата „екзекутирана". Болката парализира рамото. Вдигам очи към Тобиас. Трудно ми е да сдържа сълзите си, когато виждам ужаса в неговите широко отворени тъмни очи.

- Не - казва той. Гласът му трепери, но погледът му остава твърд и решителен, когато поклаща глава. - По-скоро аз ще умра.

- Боя се, че нямаш голям избор - безгрижно отвръща Джанийн.

Тобиас грубо взима лицето ми в ръце и ме целува, нати-екът на устните му разтваря моите. Забравям за болката и ужаса от приближаващата смърт и за миг съм дори благодарна, че споменът за тази целувка ще бъде още свеж в паметта ми, когато срещна края.

После той ме пуска и аз се опирам на стената, за да остана права. Без никакво друго предупреждение - само мускулите му се напрягат - той се протяга през бюрото и стиска пръсти около гърлото на Джанийн. Охраната на Безстрашните край вратата се нахвърля отгоре му с насочено оръжие, аз изпищявам.

Налага се двама от войниците на Безстрашните да изтръгнат Тобиас от Джанийн и да го хвърлят на земята. Единият от тях го приковава към пода, опрял колене в раменете му и притиснал лицето му в килима. Политам към тях, но друг войник стоварва ръце върху раменете ми и ме притиска към стената. Прекалено дребна съм, за да му окажа съпротива, а и загубата на кръв ме е омаломощила.