Дивергенти

Пъхам крака в обувките и хуквам подир Кристина към влака, кривейки лице от болка. Капчици пот се търкалят по врата ми, докато тичаме по пътеките в стените на Ямата, разблъсквайки останалите членове на кастата по пътя нагоре. Те не изглеждат изненадани, че ни виждат. Питам се колко ли бясно тичащи хора виждат седмично.

Стигаме релсите малко след послушниците, родени Безстрашни. Край железопътната линия има черна грамада. Различавам дългоцеви пушки и охранители с пръсти върху спусъците.

- Сега пък да не трябва да застреляме нещо? - съска в ухото ми Кристина.

Близо до купчината оръжие има сандъци с нещо, което прилича на амуниции. Пристъпвам по-близо, за да разчета надписа върху единия от тях. На него е написано ПЕИНТ-БОЛ.

Никога не съм чувала за това преди, но названието е достатъчно красноречиво. Разсмивам се.

- Всеки да вземе по една пушка! - крещи Ерик.

Втурвам се към купчината. Намирам се най-близо до нея и сграбчвам първата пушка, която ми попада - тя е тежка, но не прекалено; вдигам я и взимам кутия топчета. Пъхам кутията в задния си джоб и премятам пушката напряко през гърба, така че ремъкът й да пресича гърдите ми.

- Колко време остава? - обръща се Ерик към ф ор.

Фор поглежда часовника си.

- Всеки момент ще дойде. Кога най-сетне ще запомниш разписанието на влаковете?

- Защо ми е да го уча, щом като винаги мога да те попитам? - отговаря Ерик, бутайки Фор по рамото.

Далече от лявата ми страна се появява кръг светлина. Колкото повече наближава, толкова по-голям става, осветявайки лицето на Фор и хвърляйки сенки в леките вдлъбнатини под скулите му.

Той пръв се мята на влака и аз се втурвам след него, без да дочакам Кристина, Уил или Ал да ме последват, Фор се обръща, когато падам на крачка от вагона, и протяга ръка. Сграбчвам ръката му и той ме издърпва вътре. Дори мускулите между китката и лакътя му са стегнати и добре очертани.

Пускам бързо ръката му, без дори да го погледна, и сядам в противоположния край на вагона.

Когато всички са вътре, Фор започва да говори.

- Ще се разделим на два отбора, за да разиграем пленя-ване на знамето. Във всеки отбор ще има еднакъв брой и от двата вида послушници - родени Безстрашни и трансфери. Единият от двата отбора тръгва първи и намира място, където да скрие знамето си. После същото прави и вторият отбор. - Вагонът се лЬшва и Фор се вкопчва в дръжката край вратата, за да запази равновесие. - Това е обичай при Безстрашните, ето защо ви съветвам да приемете сериозно задачата.

- Какво получаваме, ако спечелим? - провиква се някой.

- Подобен въпрос не би задал никой от Безстрашните - отвръща Фор, повдигайки вежда. - Вие непременно трябва да спечелите.

- Двамата с Фор сме капитани на отборите - казва Ерик. Той поглежда към Фор. - Хайде най-напред да разделим трансферите, става ли?

Вирвам глава. Ако те сами ще избират между нас, аз ще остана последна; усещам го.

- Давай ти пръв! - казва Фор.

Ерик свива рамене.

- Едуард.

Фор се обляга върху рамката на вратата и кима. На лунната светлина очите му ярко блестят. Той оглежда бързо групата на трансферите и без да мисли много, казва:

- Искам Дървената.

През вагона минава вълна от смях. Бузите ми пламват. Не знам дали да се ядосам на ония, които ми се присмиват, или да се чувствам поласкана от факта, че Фор избра първо мен.

- Искаш нещо да докажеш ли? - пита Ерик с обичайната си нагла усмивка. - Или просто избираш най-големите слабаци, та да има кого да обвиняваш за загубата?

Фор вдига рамене.

- Нещо такова.

Гняв. Определено би трябвало да изпитвам гняв. Намръщено впивам поглед в ръцете си. Каквато и да е стратегията на Фор, той определено се води от мисълта, че аз съм най-слабата сред послушниците. Това оставя горчив вкус в устата ми. Длъжна съм да му докажа, че греши -длъжна съм.

- Ти си наред - казва ф ор.

- Питър.

- Кристина.

Това разбива предполагаемата му стратегия. Кристина не е от слабаците. Какво всъщност цели?

- Моли.

- Уил - казва Фор, гризейки нокътя на палеца си.

-Ал.

-Дрю.

- Последна остана Мира. Тя идва с мен - заявява Ерик. -Сега да разпределим родените Безстрашни!

Губя интерес и преставам да слушам, щом приключиха с нас. Ако Фор не е искал да докаже нещо, като избира по-слабите, тогава какво възнамерява? Вглеждам се във всеки от ония, които избра. Какво е общото между нас?

Когато са разпределили и половината от послушниците, родени Безстрашни, аз вече имам идея какво става. С изключение на Уил и още неколцина, ние имаме еднаква структура на тялото: тесни рамене, крехки и дребни кости. Всички участници в отбора на Ерик са яки и широко-плещести. Вчера Фор ми каза, че съм бърза. Всички ние ще сме по-бързи от отбора на Ерик, който на свой ред ще бъде по-добър при отнемане на знамето - не съм участвала в тази игра досега, но знам, че при нея е по-важна бързината, отколкото грубата сила. Прикривам усмивката си с ръка. Ерик е по-безпощаден от Фор, но Фор е по-умният.

Двамата приключват с разпределението на отборите и Ерик се усмихва самодоволно към ф ор.

- Отборът ти може да получи една секунда преднина -казва той.