Дивергенти

Пред мен се издига телена ограда с бодлива тел на върха. Щом стигам до нея, забелязвам, че се е опнала перпендикулярно на хоризонта чак докъдето погледът ми стига. Покрай нея има малки горички, някои от дърветата са изсъхнали, други са още зелени. От другата страна на оградата патрулира стражата на Безстрашните, въоръжена с пушки.

- Вървете след мен! - нарежда Фор. Гледам да съм близо до Кристина. Не ми се ще да го призная дори пред себе си, но се чувствам по-спокойна, когато е наблизо. Ако Питър пак реши да се заяжда, тя ще ме защити.

Мислено се укорявам, че съм толкова малодушна. Нападките на Питър не би трябвало да ме засягат и ще бъде най-добре да се усъвършенствам в ръкопашния бой, а не да мисля колко зле ми беше вчера. Освен това, е редно поне да опитам да се защитя сама, а не да се осланям на други хора.

Фор ни повежда към портата в оградата, широка кол-кото къща; тя се отваря към разбитото шосе, водещо към града. Когато идвах по тези места като дете, заедно със семейството ми пътувахме с автобус чак отвъд оградата. Там, във фермите на Миротворците, по цял ден беряхме домати, а потта избиваше през ризите.

Болката отново прерязва стомаха ми.

- Ако не сте сред първите петима при крайното класиране на инициацията, най-вероятно ще свършите тук -казва Фор, когато стигаме портата. - Като охрана на оградата все още имате някакъв шанс за напредък, той обаче не е особено голям. Може да станете и патрули около фермите на Миротворците, но...

- Каква е задачата на тези патрули? - пита Уил.

Фор вдига рамене.

- Предполагам, че ще разберете, ако един ден се озовете при тях. Както вече казах, в повечето случаи тези, които идват да охраняват оградата, остават тук до края на живота си. За ваше успокоение мога само да кажа, че според тях това не било чак толкова зле, колкото изглежда.

- Аха, поне няма да сме шофьори и да чистим мърсотията на другите, както правят безкастовите - шепне Кристина в ухото ми.

- Ти кой поред се класира? - обръща се Питър към Фор.

Не очаквам Фор да му отговори, но той го поглежда

равнодушно и казва:

- Аз бях първи.

- И все пак избра да се занимаваш с това?. - Очите на Питър са ококорени и тъмнозелени. Щях да реша, че погледът му е самата невинност, ако не знаех що за ужасен човек е. - Защо не си отишъл в правителството?

- Защото не искам - равно отговаря Фор. Спомням си какво каза още първия ден за работата в контролния център, откъдето Безстрашните управляват охраната на града. Трудно ми е да си го представя заобиколен от компютри. Според мен мястото му е в залата за тренировки.

Още в училище изучавахме професиите, упражнявани от отделните касти. Възможностите за Безстрашните са най-ограничени. Изборът ни е между това да охраняваме оградата или да следим за сигурността на нашия град. Можем също така да останем в лагера на Безстрашните, да правим татуировки, да изработваме оръжия или просто да се бием помежду си за забавление. Също така може да работим за някого от лидерите на Безстрашните. Това ми звучи като най-добрия вариант за мен.

Единствената пречка е, че представянето ми досега е направо плачевно. Може да се окажа безкастова още в края на първа степен.

Спираме край портата. Неколцина от охраната на Безстрашните поглеждат към нас, но повечето не ни обръщат внимание. Прекадено са заети да отварят крилата на вратата - двойно по-високи и няколко пъти по-широки от тях, - за да пропуснат един камион.

Мъжът, който го кара, е с шапка, брада и е усмихнат. Спира камиона веднага след като минава портата и слиза от него. Каросерията е открита и между купчините щайги в нея седят още няколко Миротворци. Надзъртам в щайгите - пълни са с ябълки.

- Беатрис! - провиква се едно момче от Миротворците.

Изврьщам рязко глава по посока на гласа, когато чувам

името си. Един от Миротворците в каросерията се нъ дига. Има къдрава руса коса и познат нос - широк в ноздрите и тесен в горната част. Робърт. Опитвам се да си го спомня на Изборната церемония, но в главата ми единствено чувам отекването на пулса си. Кой ли още от нашите е трансфер? Дали и Сюзън също е напуснала кастата? Изобщо, останали ли са някакви послушници при Аскетите тази година? Ако кастата търпи загуби, това е и по наша вина - на Робърт, на Кейлъб, моя.

Робърт скача от камиона. Носи сива тениска и сини джинси. След миг колебание той тръгва към мен и ме взима в прегръдките си. Вдървявам се. Само Миротворците се прегръщат един друг за поздрав. Не помръдвам, докато не ме пуска.

Усмивката му помръква, когато ме поглежда отново.

- Какво е станало с теб, Беатрис? Какво се е случило с лицето ти?

- Нищо - казвам. - Просто тренирахме. Нищо особено.

- Беатрис ? - обажда се гъгнещ глас до мен. Моли се хили със скръстени на гърдите ръце. - Това ли е истинското ти име, Дървената?

- А ти откъде мислеше, че е съкратеното Трис?

- О, представа нямам! От слабачка, например? - Тя докосва брадичката си. Ако брадичката й беше малко по-го-ляма, можеше да служи за баланс на носа, но тя е дребна и почти се губи в челЬстта й. - О, не, това не започва с Трис. Моя грешка.