Дългият път надолу

Та този тип с кучето нямаше име. Не, всъщност си има някакво име, но ми каза, че не го използвал вече, защото не бил съгласен с имената. Според него, те ти пречели да си който и какъвто искаш, както сам ми обясни, а аз така и не разбрах какво се опитва да ми каже. Ти си примерно Тони или Джоана. Е, вчера си била Тони или Джоана, и днес пак ще си Тони или Джоана. Значи си преебан, честно. Хората винаги ще разправят, че това или онова било типично за Джоана. Ама тоя тип, той можел да бъде поне по сто различни човека в един ден. Каза ми да го наричам както ми хрумне, така че отначало беше Куче, защото си имаше куче, след това беше Безкуче, защото влезе в кръчмата да пийне и остави кучето навън. Така че той имаше две различни самоличности още през първия час, който прекарахме заедно, защото Куче и Безкуче са противоположности, нали така? Тип с куче е различен от тип без куче. Тип с куче е различен образ от тип в бар. Така никой не може да каже, че за Безкуче е типично да остави кучето си да осере градината на някого. Няма да има смисъл, нали? Как е възможно Безкуче да има куче, което е осрало нечия градина, или изобщо да има куче? Той се опитва да каже, че всички ние можем да бъдем Кучета или Безкучета в един и същи ден. Татко, например, може да бъде Нетатко, когато е на работа, защото, когато работи, не е Татко. Знам, че това е прекалено задълбочено, но ако се замислите, ще откриете смисъла.

В същия ден той беше Цвете, защото ми откъсна цвете, докато минавахме през малкия парк близо до Саутуърк Бридж, след това Пепелник, защото имаше вкус на пепелник, а Цвете е обратното на Пепелник, нали така? Разбирате ли каква е системата? Хората са милиони различни личности в един ден и неговият метод разбира това много по-добре, отколкото западният начин на мислене. След това го нарекох само с още едно име и то беше мръснишко, така че ще си остане тайна. Като казвам, че е било мръснишко, искам да кажа, че на вас ще ви се стори мръснишко, ако не е в контекст. Ще бъде мръснишко, ако не уважавате мъжкото тяло, а това означава, че и вие сте мръсници, не ние.

Така че този тил… Всъщност това е едно от предимствата на западния начин на мислене, тоест, ако човек си има име, знаете как да се обърнете към него, нали? Това е съвсем незначително предимство, а има милиони минуси, като най-големият е, че имената са фашистка работа и не ни позволяват да се изявим като човешки същества и ни превръщат в едно и също. Ще ви говоря много за него, затова ще му избера едно име. Безкуче ще стане, защото е по-необичайно, а вие ще знаете за кого говоря, пък и то е по-добро от Куче, защото можете да решите, че говоря за тъпото му куче, а то няма да е така.

Значи, Безкуче ме заведе у тях, след като пийнахме. Честно да ви кажа, мислех, че не живее никъде заради кучето и всичко. Приличаше на онези пичове, които все се местят, но очевидно го сварих в добър момент. А и жилището му не беше нормално. Живееше в един магазин зад гара Ротерхайд. И магазинът не беше обикновен — беше просто магазин, въпреки че в него не се продаваше нищо. Бил е старомоден магазин на кьоше, където се е продавало какво ли не, затова имаше полици, щандове и огромна витрина, която той бе покрил с чаршаф. Кучето на Безкуче си имаше собствена спалня отзад — помещение, което навремето е било склад. Магазините са доста удобни, ако свикнеш с неудобствата. Можеш да си подредиш дрехите по полиците, да си сложиш телевизора на щанда, където е бил касовият апарат, да си оставиш матрака на пода и всичко е готово. А и магазините имат тоалетни, вода, въпреки че баня и душ няма.

Когато влязохме, правихме секс веднага, за да ни се махне от главите. Преди бях правила истински секс само с Час, но не ми хареса особено, а пък с Безкуче беше наред. Много повече неща се получиха, ако ме разбирате, защото с Час играчките му не задействаха моите играчки и ми се стори прекалено много усилие. Както и да е, този път играчките на Безкуче се задействаха страшно, моите също и беше много по-лесно, така че вече разбрах защо хората искат да го правят отново. Все разправят, че първият път бил важен, но май вторият е по-важен. Или по-скоро вторият, с когото го правиш.

Каква глупачка само бях първия път, скапана, ревяща и побъркана. Ако и втория път се получеше така, щях да разбера, че имам проблеми. Само че на мен не ми пукаше дали ще видя повече Безкуче, така че това е напредък, нали? Така трябва да стават нещата, ако смятате да продължите да живеете.