Дългият път надолу

— Исках да ти кажа, че той беше петнайсет години по-млад от теб и много по-хубав. Не беше това причината обаче. Той е постигнал много повече в живота за един следобед, отколкото ти за цял живот.

Точно така! Това беше!

— Ти се надуваше по телевизията, чукаше ученички, докато той разхожда деца инвалиди и сигурно му плащат минимална работна заплата. Нищо чудно, че Пени искаше да си поговори с него. За нея това е моралният еквивалент да се насочи от Франкенщайн към Брад Пит.

— Благодаря ти. Това беше страхотно.

— Да не си посмял да ми затвориш. Едва започнах. Дванайсет години съм се нагледала на подобни неща.

— А, ще се върна за още, обещавам. Само че ще ми дойде много.

Знаете ли? Бившите съпруги, те са нещо, от което всеки трябва да има поне по една.

Морийн

Чувствам се малко глупаво, като обяснявам какво се случи накрая на интервенцията, защото всичко ми прилича на съвпадение. Или може би само на мен ми прилича на съвпадение. Знам, че преди ви казах, че се уча да усещам тежестта на нещата, което означава да се науча какво да говоря и какво да не говоря, ако хората се чувстват неловко около теб. Така че, ако споделя, че в живота ми не се случваше нищо, преди да се срещна с останалите, не искам да прозвучи така, сякаш се оплаквам и мрънкам. Просто нещата са такива. Ако си прекарвал всичкото си време в тиха стая и неочаквано някой се появи зад теб и каже „Па!“, ти ще подскочиш. Ако си прекарвал цялото си време с ниски хора и видиш някой полицай, висок метър и деветдесет, той ще ти се стори като гигант. А ако нищо не се случва, а след това изведнъж се случи, то тогава това нещо ти се струва изключително, нещо като Божие дело. Нищото се превръща в нещо, а случката е невероятна.

Ето какво се случи. Стивън и Шон ми помогнаха да приберем Мати вкъщи. Взехме си такси и четиримата буквално се натъпкахме вътре, а с двамата болногледачи се свихме на седалката. Дори това ми се стори като истинско събитие. Допреди няколко месеца щях да се прибера у дома и да разкажа всичко на Мати, ако не го бях взела с мен. Ами че ако той не беше с мен този ден, нямаше да имам какво да ви разказвам. Тогава нямаше да имам нужда от Стивън и Шон и нямаше да се возим на такси. Щях да хвана автобуса, сама, ако изобщо отивах някъде. Разбирате ли какво искам да ви кажа с това нещо да се случва и нищо да не се случва?

След като се настанихме, Стивън се обърна към Шон:

— Намери ли човек?

Шон отвърна:

— Не, май няма да мога.

— Значи оставаме само тримата — уточни Стивън. — Направо ще ни разбият.

Шон само сви рамене и всички се загледахме през прозорците. Нямах представа за какво говорят.

Тогава Шон ме попита:

— Ти добра ли си в игрите с въпроси, Морийн? Какво ще кажеш да се присъединиш към отбора ни? Няма значение, дори да не знаеш нищо. В безизходица сме.

Това бе най-невероятното, което съм чувала, нали? Все слушам Джес и Джейджей, и Мартин, докато разказват какво им се случва непрекъснато. Запознават се с някого в асансьор, в бар и този човек ги пита:

— Какво ще кажете да пийнем по едно?

Или дори:

— Искате ли да спите с мен?

Може би наистина са мислили, че искат сношение, така че може би просто им се е сторило, че някой им предлага сношение тъкмо в момента, когато са решили, че го искат и това е най-невероятното съвпадение. Само че, според мен, те не мислят по този начин, изобщо хората не мислят по този начин. Такъв е животът. Един човек се сблъсква с друг човек и този човек иска нещо или познава трети, който иска нещо и ето така стават нещата. Нека да го кажем по друг начин. Ако не излизаш и не се срещаш с никого, тогава нищо не се случва. И как е възможно да се случи? В първия момент не можех да кажа и дума. Много ми се искаше да участвам в състезанието, а тези хора имаха нужда от човек, който да допълни отбора им, така че усетих как по гърба ми преминава тръпка.

Така че вместо да се прибера, ние откарахме Мати в дома. Шон и Стивън не бяха на смяна, но бяха приятели с болногледачите на смяна, така че просто казаха на приятелите си, че Мати ще остане тази вечер и на никой не му мигна окото. Разбрахме се да се срещнем в бара, където щеше да се проведе състезанието, и аз се прибрах, за да се преоблека.

Не знам коя част от историята да ви разкажа. Тук има още едно съвпадение, така че не мога да преценя дали да ви го разкажа сега или по-късно, след като ви разкажа за самото състезание. Може би, ако отделя съвпаденията, ако ги изолирам, ще им повярвате повече. От друга страна не ме интересува дали им вярвате, защото те са истина. Както и да е, все още не мога да реша дали тези неща са съвпадения или не. Може би да получиш нещо, което желаеш, не е просто съвпадение. Ако ти се яде сандвич със сирене и получиш сандвич със сирене, това не е съвпадение, нали? Пак така, ако искаш да си намериш работа и успееш, това също не е съвпадение. Съвпаденията стават само когато нямаш никаква власт над живота си. Така че ще ви го разкажа тук: другият член на отбора, по-възрастен човек, Джак, имаше книжарница до Аркуей и ми предложи работа.