Дългият път надолу

Не искам да се изтъквам и да си придавам повече важност, отколкото трябва. Това не е физика или ракетостроене, а най-обикновено телевизионно интервю. Провеждаш предварително кратък разговор с гостите, обсъждате в най-общи линии как ще протече предаването, напомняш им за абсурдните шегички, които всички знаят, а в нашия случай им напомних вече известните факти за измисленото преживяване, за което щяхме да говорим, като следвахме пътя, начертан от Джес в първото й интервю — а именно, че ангелът приличал на Мат Деймън, че се носел над покрива, че бил облечен в широк бял костюм. Предупредих ги да не преебат тези дребни подробности, защото в противен случай ще загазим много яко. И какво мислите, че се случи? Да не говорим, че се случи почти веднага след предупреждението? Питам Джейджей с какво е бил облечен ангелът, а той ми отговаря, че бил намъкнал рекламна тениска за филма със Сандра Бълок „Докато ти спеше“. За късмет Джес го беше гледала по телевизията и разказа надълго и нашироко какво ставало.

— Нека да се придържаме към темата — заявих аз. — Много хора са гледали „Докато ти спеше“. Само че малцина са виждали ангел.

— Заеби тая работа. Никой не ни гледа. Ти сам каза.

— Това е просто един от изпитаните ми професионални трикове.

— Значи яко се накиснахме. Защото току-що казах „заеби“. Да знаеш, че ще завалят оплаквания от недоволни зрители.

— Според мен зрителите ни са достатъчно умни хора и само ще се сетят, че необичайните обстоятелства принуждават човек да използва нетипични за речника му изрази.

— Добре тогава. Заеби, майната ви, да ви го начукам. — Тя помаха за извинение на Морийн, след това право към камерата, която предаваше образа й на възмутените зрители в цяла Великобритания. — В интерес на истината да гледаш боклучавите филми на Сандра Бълок не може да се нарече необичайно обстоятелство.

— Говорехме за ангела, не за Сандра Бълок.

— Какъв ангел?

И така нататък и така нататък, докато най-накрая Деклън нахлу в студиото с продавачката на козметика и ни разкара от ефира, пращайки ни право на улицата, а мен ме прати в редиците на безработните.

Джес

Някой трябва да напише песен или нещо такова, която се казва „Прецакват те мама и татко“21. Може дори да започва така „Прецакват те мама и татко, направо ти стъжняват живота“. Защото е така. Особено баща ти. Затова посвещавам това стихче на него. Няма да му стане приятно, че го казвам, но ако не бяхме ние с Джен, никой нямаше да чуе за него. Той не е най-важният в Образованието, не е и държавен секретар. Има цял куп министри, а той е само един от многото, затова му викат заместник-министър, което си е смешна работа, защото и той не знае какво замества. С две думи той е политик загубеняк. Вие не бихте имали нищо против, ако той беше загубеняк, задето си е отворил устата и е казал какво мисли за Ирак или нещо друго, но той си мълчи; казва каквото му се нареди и въпреки това пак не се получава както трябва.

Повечето хора си имат въже, с което се овързват към някого, и въжето е или късо, или дълго. (Хубаво е, когато е дълго, защото тогава те овързва с повечко хора. Загрявате ли?) И вие нямате представа колко дълго трябва да бъде. Това не става по ваше желание. Въжето на Морийн я държи вързана към Мати, не е по-дълго от метър и осемдесет и направо я убива. Въжето на Мартин го дърпа към дъщерите му, а той също като някой тъп пес си въобразява, че няма никакво въже. Все хуква нанякъде — я в нощен клуб, я след някоя недорасла кака, я нагоре към покрива на висока сграда, абе все едно къде — и ето че изведнъж въжето се опъва, започва да се скъсява, да го задушава и той се прави на учуден, а на следващия ден прави съвсем същото. Мисля, освен това, че Джейджей е вързан с онзи тип Еди, за когото не спира да говори, онзи, който е бил в бандата му.

Аз разбрах, че съм вързана с Джен, а не към мама и татко — не и към къщи, където би трябвало да е въжето. Джен също си мислеше, че е вързана към тях, сигурна съм. Тя се чувстваше в безопасност единствено защото бе дете с родители, затова все се скиташе и обикаляше по-надалече и по-надалече, докато не пропадна от скалата в пустинята или някъде в Тексас при нейния механик. Мислила е, че въжето ще я дръпне назад, но просто не е имало въже. Разбрала го е по трудния начин. Така че сега аз съм вързана към Джен, ала Джен не е стабилна и непоклатима като къща. Тя се лута, носи се наоколо и никой не знае къде е тя; така че тя, мама й стара, хич не ми трябва, нали?