Дългият път надолу

Не излязох с намерението да направя нещо по въпроса. Просто реших да се поразходя и да се поогледам, може би да се опитам да осъществя контакт с другата страна на живота. Първо се върнах в стаята си, за да се преоблека. Не съм от онези, дето се разкарват с голи гърди. Аз съм около петдесет и осем килограма, кльощав като скелет, бял като призрак и в този си вид няма начин да се появиш гол до някой с тен и напомпани мускули. Дори да попаднеш на маце, дето си пада по кльощави призрачнобели пичове, тя няма да те забележи, ако си до някой як, нали така? То е същото, като да си падате по Доли Партън и да пуснат албума й по време на някой хип-хоп концерт. Ми няма да звучи много добре, нали? Това е в случай, че изобщо успеете да я чуете. Затова нахлузих избелелите си черни дънки и старата тениска с надпис „Пропусни камионджиите“, а който трябва щеше да я забележи.

И слушайте внимателно, не само че ме забелязаха, ако мога да използвам този евфемизъм, но ме забеляза някой, който бе гледал бандата на живо и си падаше по нас. Кажете ми сега, какви бяха шансовете? Добре де, тя не ни помнеше много ясно и трябваше аз да й подскажа, че ни е харесала, но какво от това? Стана така, че открих един хладен басейн със солена вода в града, измислен от някакъв местен архитект, спрях да пийна бира и да изям един сандвич наблизо. А английското маце си седи съвсем сама на съседната маса и чете книга, „Белканто“, затова й казах, че и аз съм я чел и заговорихме за книгата, а след малко аз се преместих на нейната маса. След това преминахме на музика, защото „Белканто“ се отнася за музика — по-точно опера, а някои хора мислят, че това е музика — и тя призна, че си пада повече по рокендрол, отколкото по опера, та я попитах кои банди слуша. Беше слушала кого ли не, а с една от тях, бандата се казваше „Клокърс“, бяхме ходили на турне преди няколко години. Беше ги гледала на турне в Манчестър, тя живее там и май била отишла достатъчно рано, за да ни види, ние бяхме подгряващата група, та й обясних, че това сме били ние. А тя веднага каза, че ни помни, че сме били готини. Знам, знам, че бяхме, но сега бе такъв период от живота ми, че се хвърлях на всичко, което можех.

Накрая прекарахме следобеда заедно, а след това аз пропуснах семейната вечеря и прекарахме заедно и вечерта, накрая прекарахме и нощта заедно в моя хотел, защото тя си имаше — съквартирантка. За пръв път се случваше нещо след последната ми нощ с Лизи, когато си беше направо като проява на некрофилия.

На следващата сутрин двамата с Кейти закусвахме заедно в салона не само защото хотелът нямаше достатъчно звезди и не предлагаше румсървис, а и защото горях от нетърпение да се видя с другите. Кой знае защо очаквах да получа потупване по гърба — може би не от Морийн, но за Мартин бях почти сигурен, защото той винаги забелязваше готините момичета. Дори бях решил, че и Джес ще бъде впечатлена. Представях си ги в другия край на салона, двамата си подхвърлят мръсни шеги, а аз отново се чувствам като готин пич.

Морийн слезе първа. Махнах й, когато влезе, просто от приятелски чувства, но тя реши, че това е покана, приближи се и седна на нашата маса. Погледна подозрително Кейти.

— Да не би някой да се е отказал от закуската? — Не че беше груба. Просто бе объркана.

— Не, виж… — И тогава разбрах, че не знам какво да кажа.

— Аз съм Кейти — представи се Кейти, също объркана. — Аз към приятелка на Джейджей.

— Работата е там, че няма да има място за петима, понеже масата е само за четирима — обясни Морийн.

— Ако всички слязат, двамата с Кейти ще се преместим — успокоих я аз.

— Кои са „всички“? — попита Кейти съвсем на място.

— Мартин и Джес — отвърна Морийн. — Само че Джес снощи я прибраха с полицейска кола. Така че може и да спи до по-късно.

— Ясно — отвърнах аз. Искаше ми се да разбера защо Джес са я докарали с полицейска кола. Само че нямах желание да разнищвам този въпрос в момента.

— Какво е направила? — попита Кейти.

— Какво ли не е направила — отвърна Морийн. Приближи се сервитьорката и ни доля кафе, а Морийн отиде до шведската маса, за да си вземе кроасани.

Кейти ме погледна. Виждах, че има въпроси.

— Морийн е… — След това не можах да измисля по какъв начин да довърша изречението. Не беше и нужно, защото в този момент се появи Джес и се настани.

— Пълна преебавка — заяви тя. Това беше вместо представяне. — Чувствам се като размазано лайно. А обикновено едно добро драйфане ми се отразява супер. Само че снощи си издрайфах вътрешностите. Вече няма нищо за драйфане.

— Аз съм Кейти — представи се Кейти.

— Здрасти — поздрави Джес. — В такова състояние съм, че дори не се усетих, че не те познавам.

— Аз съм приятелка на Джейджей — обясни тя и очите на Джес лъснаха със зловещ блясък.

— Каква приятелка?

— Запознахме се вчера.

— И закусвате заедно?

— Млъквай, Джес.

— Че какво толкова казах?

— Страх ме е от това, което се каниш да кажеш.

— И какво се канех да кажа?

— Нямам представа.

— Ти вече запозна ли се с майка ни и баща ни, Кейти?

Кейти нервно се озърна към Морийн.