Читаем Дългият път надолу полностью

Бях пред „Старбъкс“, когато млада двойка влезе пред мен и веднага се насочи надолу. В първия момент ми стана приятно, разбира се, защото това означаваше, че сексуалните приказки на Джес ще бъдат изказани с тих глас, ако изобщо се стигнеше до тях. Но след това, докато се редях на опашка за чай с мляко, разбрах, че това не означава нищо, тъй като Джес не знае какво е това притеснение и стомахът ми започна да се преобръща по онзи странен начин, който го научи, откакто станах на четирийсет. Добре поне че не издава звуци. Старите стомаси не издават звуци. Все едно, че едната стена на стомаха ти е език, а другата е батерия. В моменти на напрежение, двете страни се докосват и последствията са трагични.

Първият човек, когото видях долу, беше Мати в инвалидната количка. От двете му страни бяха застанали двама яки болногледачи, които сигурно го бяха свалили по стълбите. Единият говореше с Морийн. Докато се опитвах да разбера какво прави Мати в „Старбъкс“, две дребни руси момиченца се втурнаха към мен с викове „Тати! Тати!“ и дори в този момент не осъзнах веднага, че това са дъщерите ми. Грабнах ги на ръце, притиснах ги до себе си и се опитах да не заплача, докато оглеждах залата. Пени бе тук и ми се усмихваше, а Синди се бе настанила на маса в далечния край и изобщо не се усмихваше. Джейджей бе прегърнал двойката, която влезе пред мен, а Джес стоеше с баща си и една жена, която сигурно беше майка й — имаше типичния за съпруга на министър вид. Беше висока, скъпо облечена и обезобразена от отвратителна усмивка, която прикриваше всякакви чувства, все едно че бе настъпила нощта на изборите. На китката й имаше от онези червени ленти, които носи Мадона, така че колкото и да се опитваше да го прикрие, тя се увличаше по духовното. Като знаех колко си пада Джес по мелодраматични обрати, нямаше да се изненадам, ако изневиделица се появеше сестра й, затова се огледах внимателно, за да се уверя, че я няма. Джес беше облечена в пола и сако, и нещо необичайно: човек трябваше да се приближи чак на сантиметри, за да се уплаши от грима й.

Пуснах момичетата и ги поведох към ъгъла при майка им. Махнах на Пени, колкото да не се чувства самотна и изоставена.

— Здравей. — Наведох се, за да целуна Синди по бузата, но тя умело се отдръпна.

— Какво те води насам?

— Лудото момиче изглежда си е набило в главата, че може да ни помогне.

— А-ха. А обясни ли как?

Синди изсумтя. Останах с чувството, че ще изсумти каквото и да кажа, че сумтенето се е превърнало в предпочитания й начин на общуване, затова клекнах, за да поговоря с децата.

Джес плесна с ръце и застана в средата на залата.

— Прочетох за нещо подобно в Интернет — обясни тя. — Нарича се интервенция. В Америка го правят непрекъснато.

— Непрекъснато — провикна се Джейджей. — Друго нищо не правим.

— Разбирате ли, ако някой е прецакан…, ако е прекалил с наркотици или пиене, или каквото и да е, тогава приятелите и семейството, абе които там могат, се събират и се оправят с него, нали разбирате. Оправят цялата шибана каша. Извинявай, Морийн. Извинявайте, мамо и татко, извинявайте, момиченца. Само че тук е малко по-различно. В Америка имат умели… ох, мамка му, забравих как се казва. В уебсайта се казваше Стив.

Тя порови в джоба на сакото и извади някакъв лист.

— Фасилитатор. Трябва да имаш умел, опитен фасилитатор, а ние си нямаме. Не знам кого мога да помоля. Не познавам човек с такъв опит и умения. Освен това, тази интервенция действа по обратен начин. Защото ние ви молим да се намесите. Ние се обръщаме към вас, а не сте вие тези, които идвате при нас. Ние ви казваме, че имаме нужда от вашата помощ.

Двамата болногледачи, които бяха дошли с Мати, очевидно се чувстваха неловко и Джес забеляза.

— Не вие, момчета — успокои ги тя. — Не е нужно вие да правите каквото и да е. Честно казано, вие сте тук, за да има повече хора от страна на Морийн, щото… Искам да кажа, че тя си няма никого, нали? Затова си казах, че вие двамата и Мати сте по-добре, отколкото тя да остане сама, нали? Щеше да се почувстваш много кофти, Морийн, да видиш как всички се събират, а ти да останеш сама.

Не можех да отрека загрижеността на Джес. А и след като бе захапала нишката, нямаше пускане. Морийн се опита да се усмихне в знак на благодарност.

— Както и да е. А сега да ви кажа кой кой е. В ъгъла на Джейджей са бившата приятелка Лизи и неговият приятел Еди, който е свирел в скапаната му банда. Ед долетя специално от Америка. С мен са мама и татко, а не е лесна работа те двамата да се озоват заедно на едно място, ха-ха. С Мартин са бившата му съпруга, дъщерите му и бившата му приятелка. Може и да не е бивша, кой знае? Накрая на срещата, може да си е върнал и съпругата, и приятелката.

Всички се разсмяха и погледнаха Синди и смехът веднага секна, защото разбраха, че ще има неблагоприятни последствия.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Добро не оставляйте на потом
Добро не оставляйте на потом

Матильда, матриарх семьи Кабрелли, с юности была резкой и уверенной в себе. Но она никогда не рассказывала родным об истории своей матери. На закате жизни она понимает, что время пришло и история незаурядной женщины, какой была ее мать Доменика, не должна уйти в небытие…Доменика росла в прибрежном Виареджо, маленьком провинциальном городке, с детства она выделялась среди сверстников – свободолюбием, умом и желанием вырваться из традиционной канвы, уготованной для женщины. Выучившись на медсестру, она планирует связать свою жизнь с медициной. Но и ее планы, и жизнь всей Европы разрушены подступающей войной. Судьба Доменики окажется связана с Шотландией, с морским капитаном Джоном Мак-Викарсом, но сердце ее по-прежнему принадлежит Италии и любимому Виареджо.Удивительно насыщенный роман, в основе которого лежит реальная история, рассказывающий не только о жизни итальянской семьи, но и о судьбе британских итальянцев, которые во Вторую мировую войну оказались париями, отвергнутыми новой родиной.Семейная сага, исторический роман, пейзажи тосканского побережья и прекрасные герои – новый роман Адрианы Трижиани, автора «Жены башмачника», гарантирует настоящее погружение в удивительную, очень красивую и не самую обычную историю, охватывающую почти весь двадцатый век.

Адриана Трижиани

Историческая проза / Современная русская и зарубежная проза