Дългият път надолу

— Ама… — Той издаде някакви нечленоразделни звуци, а след това замълча. — Боже Господи!

— Както и да е, това отпада. Тя те има за съвършен мръсник.

— Ако си бяхте направили труда да вникнете в нещата, които съм ви казвал за бившата си съпруга, щяхте да си спестите юркането напред-назад. Въобразявали сте си, че тя ще се събере отново с мен? Въобразявали сте си, че аз ще се върна при нея?

Джес сви рамене:

— Струваше си да опитаме.

— Ти — изсъска Мартин. — Морийн, на пода няма нищо. Погледни ме. Ти с нея ли отиде?

— Идеята беше нейна — уточни Джес.

— Значи си по-голяма глупачка от нея.

— Всички се нуждаем от помощ — обади се Морийн. — Не всички знаем какво искаме. Вие всички ми помогнахте. Затова исках и аз да ви помогна. Мислех, че това е най-добрият начин.

— Как е възможно да се получи сега, след като не се е получило преди?

Морийн не каза нищо, затова се обадих аз.

— Че кой от нас не се бе опитал да оправи нещо, от което не е излязло нищо преди? Нали вече видяхме каква е другата възможност. Едно голямо шибано нищо.

— А ти какво искаш да си върнеш, Джейджей — попита Джес.

— Всичко, мой човек. И бандата, и Лизи.

— Това е тъпо. Бандата ти е била голям боклук. Виж… — продължи тя, когато забеляза изражението ми. — Не че е боклук. Само че не е… абе нали се сещаш.

Кимнах. Знаех какво се опитва да ми каже.

— А Лизи те е разкарала.

И това ми беше известно. Онова, което не казах, защото щеше да прозвучи безкрайно тъпо, беше, че ако мога да върна времето назад, щях да го върна на последните няколко седмици от живота на бандата, последните няколко седмици с Лизи, нищо че после всичко щеше да се прецака. Тогава все още свирех, все още се виждах с нея — нямаше от какво да се оплаквам, нали така? Добре де, всичко умираше. Само че все още не беше настъпило сегашното мъртвило.

Не знам защо, но ми се стори много освобождаващо да кажа какво точно искам. Когато измислих Космическия Тони заради Морийн, наложих ограничения на суперсилите му, за да разбера как можем да помогнем на Морийн, като си останем практични. Излезе, че тя има нужда от ваканция, че можем да й помогнем, така че Космическия Тони се оказа тип, който си струва да го познавам. Само че ако няма ограничение на суперсилите на Космическия Тони, тогава ти натрисат на главата какви ли не дивотии, като, ами не знам, тогава разбираш каква му е на човек истинската болка. Ние всички толкова се стараем да не казваме какво точно искаме, защото знаем, че не можем да го получим, а също и защото това звучи като истинска неблагодарност, детска постъпка, нещо банално. Може би е така, защото човек отчаяно се стреми да се преструва, че нещата в действителност са съвсем наред, че като ги признаеш пред себе си не стъпваш накриво. Хайде, кажи каквото ти е на сърцето. Може би не е нужно да го изказваш на глас, за да не се забъркаш в някоя неприятност. „Иска ми се никога да не се бях женила за него“. „Иска ми се тя да беше все още жива“. „Иска ми се децата ми да не бяха като нея“. „Иска ми се да бях потънал в пари“. „Иска ми се албанците да се върнат в скапаната Албания“. Каквото и да е желанието, признай го пред себе си. Истината ще те освободи. Или това, или някой ще ти забие един право в зъбите. Да оцелееш в живота, независимо какъв живот водиш, означава да лъжеш, а лъжата разяжда душата ти, така че се откажи от лъжите поне за минутка.

— Искам си бандата — признах аз. — Искам си и момичето. Искам си и бандата, и момичето.

Джес ме погледна.

— Нали вече го каза.

— Не съм го казвал достатъчно често. Искам си и бандата, и момичето. ИСКАМ СИ И БАНДАТА, И МОМИЧЕТО. А ти какво искаш, Мартин?

Той се изправи.

— Искам още едно капучино — отвърна той. — Друг иска ли нещо?

— Не се прави на путьо. Какво искаш?

— И с какво ще ми помогне, като ви кажа?

— Не знам. Ти го кажи, пък ние ще видим какво можем да направим.

Той сви рамене и седна.

— Имаш три желания — обясних му аз.

— Добре. Иска ми се да не бях провалил брака си.

— Да, ама това нямаше да го бъде — каза Джес. — Защото не можеш да си държиш оная работа в гащите. Извинявай, Морийн.

Мартин не й обърна никакво внимание.

— И, разбира се, иска ми се никога да не бях спал с онова момиче.

— Ами то… — започна Джес.

— Млъквай — срязах я аз.

— Не знам — каза Мартин. — Може би ми се иска да не бях такъв кретен.

— Виж, това вече не е чак толкова трудно, нали.

Шегувах се, въпреки че никой не се засмя.

— Защо просто не си пожелаеш да беше спал с онова момиче и да ти се беше разминало? — подсказа му Джес. — На твое място аз бих си пожелала нещо такова. Мисля си, че все още лъжеш. Твърдиш, че искаш тези неща, за да се представиш в по-добра светлина.

— Това желание нямаше да разреши проблема, нали така? Пак щях да си остана кретен. Щяха да ме спипат за нещо друго.

— А защо просто не си пожелаеш да не те хващат за абсолютно нищо? Защо не си пожелаеш… Каква беше оная работа с тортата?

— За какво говориш?

— Имаше нещо за яденето на тортата.

— Като е пред теб я изяждаш ли?

Джес не беше сигурна.

— Сигурен ли си, че беше това? Как можеш да изядеш една торта, ако не е пред теб?