Дългият път надолу

Както и да е, работата беше там, че изминахме целия път до оная майна, без аз да я попитам дали е правила секс кучешката или някоя подобна простотия. И тогава разбрах, че съм изминала много път след новогодишната вечер. Бях пораснала като човек. Това ме накара да си помисля, че историята ни приближава към края си, че все пак ще има хепиенд. Не само че бях израснала като човек, но вече достигахме момента, когато се опитвахме да разрешим проблемите си. Не си седяхме кротко и не хленчехме. Някои истории завършват и по този начин, нали? Когато хората покажат, че са научили някои неща, проблемите започват да се разрешават. Гледала съм цял куп такива филми. Днес ще оправим работите на Мартин, след това ще се погрижим за Джейджей, после идвах аз, а накрая бе Морийн. След деветдесет дни щяхме да се срещнем на покрива, да се усмихнем, да се прегърнем с пълното съзнание, че животът продължава.

Автобусната спирка бе точно пред магазина, който се споменаваше в статията. Слязохме и застанахме пред магазина, а след това се огледахме, за да се ориентираме. Пред нас беше малка къща, нещо като вила, заградена с ниска стена, през която се виждаше градината, а там, две момиченца, омотани с шалове, си играеха с куче. Обърнах се към Морийн да я питам дали знае имената на децата на Мартин. А тя ми каза, че били Поли и Мейзи, което им отиваше. Ми да, естествено че Мартин и Синди ще си кръстят децата Поли и Мейзи, такива едни старомодни натруфени имена, все едно че господин Дарси от „Гордост и предразсъдъци“ всеки момент щеше да се покаже от съседната къща. Затова аз се провикнах.

— Здрасти на Поли и Мейзи!

Те ни погледнаха и се приближиха, а с това детективската ми работа приключи.

Почукахме на вратата и Синди ни отвори, погледна ни и май ме позна, а аз веднага се представих, че съм Джес от четворката в „Топърс“, и обясних, че съм свързана със съпруга й, както там дрънкали във вестниците. Това, между другото, беше лъжа. (Аз й казах на нея, че е лъжа, не ви го казвам само на вас. Много ми се искаше да знам къде и на какво да наблегна, когато говоря, защото чак сега разбирах колко са важни тези неща.)

А тя побърза да уточни, че ставало въпрос за бившия й съпруг, с което никак не ми помогна.

Аз трябваше да се съглася, че е точно така.

А тя ми пробута едно:

— Нима?

Затова натякнах, че е точно така и веднага заобяснявах, че не било нужно той да й бъде бивш съпруг.

Но пък тя бе категорична, че трябвало.

Все още бяхме на вратата.

Морийн се намеси и попита дали можело да влезем и да поговорим с нея. Каза, че е Морийн, че също е приятелка на Мартин, че сме дошли от Лондон с влака.

След това сме взели автобус, уточних аз. Просто исках да знае, че сме положили усилия, за да се доберем до нея.

Синди се извини и ни покани. А пък аз си мислех, че ще изтресе нещо за дома си, но тя се извини, че била толкова невъзпитана и ни е оставила да стоим пред вратата. Та затова си казах, че тук работата ще стане лесно и след не повече от десет минути ще съм я убедила да го прибере.

Влязохме във вилата и вътре ми се стори уютно, въпреки че съвсем не приличаше на снимка от списание, както си мислех. Мебелите не си отиваха много, да не говорим, че бяха стари и миришеше на куче. Тя ни покани в хола и там заварихме някакъв смотаняк, настанил се пред огъня. Не беше лош, а и май годинките му бяха по-малко от нейните, та затова си казах, че вече е успял да се намърда тук. Слушаше някакъв уокмен, беше си свалил обувките, а човек не слуша уокмен със свалени обувки в чужда къща, ако е просто на гости, нали така?

Синди се приближи до него, докосна го по рамото и му каза, че били дошли гости, а той веднага се извини. Обясни, че слушал Стивън Фрай, докато четял „Хари Потър“. Децата много го харесвали, затова решил да го прослуша. Дали сме били знаели какво е това. Аз веднага го попитах дали не му приличам на деветгодишна. Той, както трябваше да се очаква, не знаеше какво да отговори. Свали слушалките и натисна някакво копче.

Синди обясни, че момичетата си играели с кучето на Пол, а аз си казах „Какво от това“, въпреки че премълчах.

Синди му обясни, че сме приятелки на Мартин и той веднага попита дали да излезе, а тя го спря, защото искала и той да чуе каквото имаме да им казваме. Затова му обясних, че сме дошли да кажем на Синди, че трябва да се събере с Мартин, така че той можел и да не иска да слуша такива неща.