Дългият път надолу

Морийн ме погледна и се зае да уточнява колко сме били загрижени за него. А пък Синди ни обясни, че изобщо не се била учудвала. След това Морийн й заразказва за оня тип, дето се хвърли, че било заради съпругата и децата му, след като го напуснали, а Синди веднага попита дали знаем, че Мартин ги е напуснал? Не били те тези, които са го напуснали. Аз веднага се намесих, за да й напомня, че тъкмо затова сме дошли, че ако те са го били напуснали, пътуването ни е щяло да бъде безсмислено. Бяхме си направили труда да дойдем, за да й кажем, че той вече мисли различно. Морийн също потвърди, че той вече съзнавал грешката си. А пък Синди каза, че не се съмнявала, че все някога щял се опомни, но когато моментът настъпи, щяло да бъде прекалено късно. Затова се почувствах длъжна да й обясня, че никога не е прекалено късно човек да научи каквото трябва, а тя отвърна, че за него вече било късно. Аз веднага й казах, че му дължи още един шанс, а тя се усмихна, не била съгласна, ама и аз не бях съгласна, че тя не е съгласна и тя отвърна, че трябва да приемем взаимното си несъгласие. Затова я попитах дали наистина иска той да умре.

В този момент тя притихна и ми се стори, че съм я навряла в миша дупка. Само че тя заобяснява как и тя била мислила за самоубийство, когато нещата били най-зле, преди известно време. Само че за нея изход нямало, заради момичетата. А по всичко личало, че за него възможности имало много. Той не бил част от семейството. Не му било приятно да е част от това семейство. Тогава тя решила, че това си е негова работа. След като се чувствал в правото си да се чука с която пожелае, значи имал право и да се самоубие. Попита не сме ли съгласни?

Аз веднага обясних, че разбирам защо го казва, което си беше грешка, защото никак не ми помогна.

Синди каза:

— Казвал ли ви е, че аз не му позволявам да се вижда с момичетата?

А Морийн веднага отвърна:

— Да, споменавал е.

Синди уточни, че това не било истина. Тя не му позволявала да ги вижда тук. Можел да ги води в Лондон през уикендите, само че той не искал. Или пък казвал, че ще ги вземе, а после си измислял извинения. Не искал да бъде такъв баща. Коствало му прекалено много усилия. Предпочитал да се прибере след работа, понякога да им прочете приказка, преди да заспят, но в никакъв случай не всяка вечер, а, да, и евентуално можел да отиде на коледното тържество. Другото не било за него. След това се поколеба и се зачуди защо изобщо ни ги казва тези неща. А аз побързах да уточня, че той си е чекиджия. Тя се разсмя. Бил допуснал много грешки, призна тя, и продължавал да греши.

И тогава онзи тип Пол се намеси, че ако бил компютър, може да се каже, че е програмна грешка, та затова аз го срязах какво общо имало това с него. Синди веднага се намеси, че досега била изключително търпелива с нас. Две напълно непознати й потропали на вратата, за да й кажат да се събере отново с бившия си съпруг, с мъжа, който за малко не я съсипал, а тя ги кани и ги изслушва. Само че с Пол живеят заедно, той бил част от семейството и бил чудесен доведен баща на момичетата. Това било общото с него.

Тогава Пол стана и каза:

— Ще отнеса „Хари Потър“ горе.

За малко не ми излази по краката, а Синди се хвърли към него.

— Внимавай, мили.

В този момент разбрах, че е сляп. Слепец! Мама му стара! Затова имаше куче. Това се опитваше да ми подскаже тя, когато каза, че кучето било негово (А пък аз изтресох простотии от сорта „да не ти приличам на деветгодишна“. Господи, Боже Господи!). И какво излезе, че сме били целия този път, за да кажем на Синди да напусне един слепец и да се събере с мъжа, който се чукаше с петнайсетгодишни, а към нея се отнасяше като към боклук. Май напразно се бяхме разкарвали? А такива като него все се обясняват, че искат всички да се държат с тях като с нормални хора. Така че оставям настрани тази работа със слепотата. Само ще ви кажа, че се лашкахме чак дотук, за да кажем на Синди да зареже един готин пич, който се държи чудесно с нея и с децата й, за да се върне при онова говедо: Май се получи доста тъпо.