Дългото очакване

Поведох я към вратата и си пийнахме по една чашка за лека нощ в бара на първия етаж. Едно от ченгетата което заработваше странични доходи ме забеляза и съмнение загриза лицето му, сякаш беше озадачен от нещо. Нямах желание да остана докато се забърка някоя голяма каша, така че направихме само по един бърз танц на дансинга. Но дори и Еди Пакман да беше някъде наблизо, пак не даде признаци за присъствието си, а тук в тая кръчма не даваха стаи под наем.

Разочарованието на Венера беше равно на моето.

— Нищо не излезе, нали?

— Абсолютно нищо. — съгласих се аз с нея.

— Искаш ли да опитаме още някъде?

— Къде?

— О, има достатъчно места където можем да го потърсим. Мисля че ще е по-добре, ако провериш по хотелите. Ходи по клубовете само ако е хванал някоя много здрава мацка.

— А, да върви по дяволите. И утре е ден. Ще го открия.

— Но искам да съм свидетел на това. — нацупи се тя.

— Ти си един кръвожаден дявол.

— Така ли?

Тя избухна в смях и зъбите и проблеснаха в нощта. Приведох се над нея и притиснах устните и към моите. Не ме целуна. Пръстите и се вкопчиха в ръцете ми и зъбите и захапаха устните ми, които после отстъпиха място на езика и.

Това стана страшно бързо, също като ухапване от змия, чиято отрова доставя несравнимо наслаждение, оставящо ви с подгънати колене.

Дъхът и беше толкова учестен че едва различавах думите и.

— Никога повече… не го прави. Не и ти… не и когато има хора наоколо!

Разбирах как се чувствува в момента. Плъзнах ръката си под мишницата и я съпроводих до колата, като усещах допира на крака и, който съвсем съзнателно крачеше успоредно с моя, и усещах очите и да обхождат тялото ми. Венера знаеше как да извади душицата на един мъж.

Седнах зад кормилото и момчето излезе от своята малка кабаня махна ми за още четири долара и аз потеглих като завих надясно към града.

Този път той си заслужи четирите долара. Воден от любопитство той освети за секунда с прожектора си колата която изскочи с угасени фарове зад нас и аз улових отражението върху огледалото за обратно виждане. Нямах възможността да настъпя педала на газта когато колата зад мен се вряза в задната ми броня и после профуча край нас отдясно с оглушителната канонада на автоматично оръжие чиито куршуми надупчиха предното ми стъкло.

Направих единственото възможно нещо на което бях способен: сграбчих и завъртях колкото сила имах кормилото, после се блъснах в него когато гумите се удариха в банкета на пътя. Задните гуми полетяха във въздуха когато носът се стрелна напред, после и те се удариха в земята и колата се разтърси, описвайки четвърт дъга преди да закове с ужасяващо раздрусване.

Венера се беше забила в мен обсипана с разбитите стъкла, оставили кървави следи по лицето и. От гърдите ми не можеше да се изтръгне нищо друго освен: „По дяволите, по дяволите!“.

Кръв имаше и по гърдите и, тъмен ручей се стичаше във V-образното и деколте на жакета и. Сграбчих реверите и ги разкъсах. Копчетата се изръсиха и гърдите и безсрамно се залюляха в полумрака и аз заревах от ярост че ще се погуби такава хубост. Ръката ми се стрелна да спре кръвта… да направи каквото и да е, само да остане жива. Пръстите ми трескаво търсеха гадния отвор който всеки момент можеше да се раздуе и тъй като не успявах да го напипам изтрих кръвта от гърдите и с дланта си за да огледам по-добре.

Кожата беше здрава. Нямаше никаква рана.

— По дяволите! — изръмжаха аз.

В този момент очите и се отвориха и тя прошепна:

— Само да си го казал още веднъж!

И аз още веднъж го произнесох само че тоя път ухилен.

— Можеш да продължиш да търсиш ако искаш. — добави тя меко.

Направих го като гледах и си мислех колко твърда и овална беше там където беше необходимо, и бях безумно щастлив че е жива. Не знаех как беше оцеляла. Още ми пищяха в ушите пролетелите под носа ми куршуми.

Не беше много съгласна но я принудих да си загърне жакета.

Глава девета

Оставихме мястото без да пипаме нищо. Пат свирна за полицай и го остави на пост в стаята. Всички изходи от сградата бяха завардени и тълпата се тъпчеше едни други в главното фоайе заобиколена от кордон полицаи. Към нас се присъединиха още двама капитани и един инспектор. Кимнах им набързо и изтичах зад къщата.

Изстрелите бяха произведени не повече от две минути преди нашето идване. Ако убиецът не беше сред тълпата, значи не беше стигнал много далеч. Много бързо открих задната врата. Тя излизаше право в един маломерен двор обграден от осемфутова ограда. Някой си беше правил труда да подстригва тревата и да почиства мястото. Дори и оградата беше прясно боядисана в бяло.

Огледах старателно цялото място за евентуално отпечатъци, но тук не беше стъпвано от седмица. Ако на някой му се беше наложило да прескача оградата, все щеше да е оставил някаква следа. Но нямаше нищо. Вратата на избата също извеждаше към задния двор, но беше заключена отвън с катинар; също и вратата която свързваше сградата със съседния вход. Убиецът не беше използувал задния вход.