Дългото очакване

Измърморих няколко мръсни думи под носа си и пак натиснах педала до пода. Все трябваше да има някакъв отговор. Харлан беше или човек или място. Чудесно. Отново се справях както трябва. Следващите две минути всичко изглеждаше окей.

Венера потъна в размисъл преди да проговори отново.

— Някъде в къщи съм забутала една колективна снимка на цялата трупа. Тази Харлан, която е познавах, е вътре. Като се върнем ще гледам да я изровя.

Измърморих едно окей и вкарах форда във завой. Право пред нас беше Шип он Шор6, който изглеждаше като кораб извлечен на брега, оживен от илюминациите и шума по него. Паркингът заемаше една площ от два акра откъм нашата страна и се пукаше по шевовете. Изглежда никой и не помисляше да се прибира у дома.

Цветнокож портиер ми замах към едно свободно ъгълче само до вратата, прибра си безгрижно четирите долара за махането с ръка и се върна в измазаната си с гипс кабаня7. Пътеводителят тук беше излишен, с всичките тия неонови реклами които ви казваха за всяко нещо къде може да го намерите. Барът се намираше на челно място в заведението, като главният салон беше точно зад него, издигнат на пилони над водата. Всички маси бяха претъпкани, дансингът се беше превърнал в пъстро петно от най-разнообразни тоалети, а на откритата палуба над водата белите петна на лицата се сливаха с други бели петна.

Но най-интересното нещо ставаше горе. Заведението си имаше втори етаж с прозорци по цялата периферия с изключение на секция на гърба, където никой не се опитваше да маскира напевите на крупиетата или жуженето на рулетките. Човек дори можеше да види гроздовете от хора пърхащи около масите, които се изправяха след хвърлянето на заровете, като се бъркаха за още пари да продължат играта.

Венера не ми остави никакъв избор. Завлече ме първо във бара, където една нейна усмивка беше достатъчна да ни осигури място на плота и незабавно сервиране, като поръча две уискита с лед. Струваха по два долара парчето, но парите бяха последното нещо което ме вълнуваше в момента. Още повече с това неочаквано подкрепление от новички шумолящи банкноти, прилежно надиплени в портфейла ми.

Сложих една нова стотарка върху махагона, видях как ми я развалиха на няколко по-стари банкноти, бутнах към бармана един тлъст бакшиш за труда и гаврътнах чашата. Венера изоставаше зад мен на две глътки. Пийнахме по още едно набързо, когато видях че бандата строена на бара се пули към нас. Аз също я огледах и мислено се съгласих с тях. Преди малко на тъмното изглеждаше добре.

Сега на под лампите действително беше нещо.

Виждали ли сте по улицата да минава парче чиито линии да преливат от една в друга и по съответните места да се вижда достатъчно кожа така че дъхът на зрителите да секва? Момичето на вашите мечти, на което искате да привлечете вниманието но устата ви е пресъхнала? Това беше Венера. За да докара момчетата до полуда не носеше нищо под роклята, а дъното на деколтето и действително караше сърцето ви да се качи в гърлото ви. То оставаше скрито от погледа ви, но вие знаехте че е там, и завистта в очите им беше страшна, защото те знаеха че съкровеното беше предназначено за мен.

Но това не беше всичко.

Всички я познаваха. Това беше ясно. Момчетата се бяха отбивали в къщата и достатъчно редовно. Но тази нощ бяха тук и изпълнени с достойнство, и в погледите им се четеше презрението към една безсрамница, дръзнала едва ли не да пристъпи прага на църква. Когато усетих това ми се прищя да им разбия на всички мутрите.

Очевидно барманът ме взе за поредния левак от града, на който трябваше да му облекчат джобовете, защото гледаше с разбиращ поглед Венера, която беше засмукала мухльо, а на мухльовците мястото им беше на горния етаж. Той изчака докато четвъртината от стотачката премине в чекмеджето му и после отново се приведе към нас като не преставаше да лъска чашите си.

Изгледа ме леко ухилен и каза:

— Горе можеш да направиш балата си двойна, приятел.

— Наистина ли? — Трябва да бях изглеждал достатъчно наивен в очите му, защото той кимна тържествено.

— Сигурна работа. Един юнак се отби тук миналата седмица и си замина с двайсет и пет бона.

— Брей! — Аз сръгах Венера с коляно. — Гледаш ли какво става тук, сладур. Трябва да си опитаме късмета. Да знаеш, мистър, много съм добър със заровете. Как мислиш, дали има достатъчно мераклии горе да си поиграем? Ама да са наистина мангизлии, а не някои въшльовци.

Моят юнак се изпъчи още повече. Приведе се към нас и ни каза доверително:

— Всички големи момчета са горе, приятел. Казвам ти, всички без изключение. Ще можеш да направиш удар. — Той подмигна на Венера. — Горе пиенето е безплатно.

Информацията ми беше напълно достатъчна. Пъхнах рестото в джоба и тръгнахме да си пробиваме път през тълпата след келнера който се беше появил по знак на бармана да ни покаже пътя. И на него му дадох тлъст бакшиш.