Дългото очакване

Ако Тъкър беше дошъл с намерението да прибере един труп щеше да бъде дяволски разочарован. Познавах също така още двама момъка които щяха да са не по-малко разочаровани от него. Беше много смешно да ги гледа човек как влагаха душата си в това което вършеха, като вземаха всички предпазни мерки да не избяга един труп. Или може би Лени Серво не беше съвсем уверен за наличието на труп и се надяваше да се превърна в такъв при евентуалния ми опит за бягство.

Колкото повече размишлявах върху това толкова по-добре изглеждаше скроено и съответно толкова по-луд ставах. Бяха го обмислили и изпипали брилянтно и не оставяха никаква пролука. Нито една. Копелетата желаеха смъртта ми още по-силно отколкото в началото само че сега вече бяха ангажирали и ченгетата в своите планове, за да изглежда всичко съвсем законно и по този начин да се елиминира дори и нуждата от разследване или съдебен процес.

Махнах с ръка и запалих двигателя. Ако ме зърнеха щяха да ме преследват. За да не рискувам излишно запалих светлините едва след като стигнах края на пресечката и завих към града.

Никой не ме видя. Бяха прекалено ангажирани да гледат на другата страна.

Бар Съркъс беше първата ми спирка. Не видях отвън колата на Логан така че влязох вътре да погледна. След като и вътре го нямаше набарах в ъгъла бармана.

— Да си виждал Логан тази вечер?

— Да, ами разбира се че да. Каза че се кани да се налее като казак, но го потърсиха от редакцията и той остана трезвен защото имаше среща с двама мъже.

— Къде отиде?

— Да пукна ако мога да им хвана на тия спатиите, авер. Можеш ли ги разбра къде ходят? Щурат се като луди по града. Нали ги знаеш, репортьори.

Казах му че ги познавам и го оставих да си гледа работата. Малко по-голям успех имах по телефона. Дежурният редактор ми каза че двама детективи от застрахователната компания поискали да се срещнат с него и си оставили телефонния номер да им се обади, така че по всяка вероятност бил с тях.

След като размишлявах минута зарових се в указателя за номера на Гардинър, Хейвис, набрах го и се обади икономката. Тя беше твърде лаконична и започна да ми обяснява че в този час мистър Гардинър го няма за никого, но в слушалката се дочу ехо от стъпки и после гласът на Гардинър че той ще поеме разговора и накрая в слушалката прозвуча:

— Гардинър слуша. Кой е?

— Макбрайд, мистър Гардинър.

— Да, Джони.

Гласът му беше малко отегчен че ме чува толкова късно.

— Ще ви отнема не повече от минута. — казах аз. — Вижте, тази вечер Логан трябваше да се срещне с дама детективи тази вечер. Ваши хора ли бяха?

— Но да, разбира се. Двамата са представители на застрахователната компания на Националната банка. Мога ли да узная защо се интересуваш?

— Разбира се, искам да открия Логан. Помислих че можете да знаете къде е.

— Мисля че можеш да го откриеш в редакцията на вестника. Хората от застрахователната компания търсеха снимки на Вера Уест от последните й месеци в града. Трябваха им за установяване на самоличността й. Предполагаха че във вестника разполагат с такива.

— О! Благодаря ви много. Ще го потърся.

Затворих и отново позвъних в редакцията. Този път ме свързаха с дежурната в архива на вестника и глас по-древен и чуплив от стар пергамент ме уведоми че Логан се завъртял преди време с двама господа, взел някакви снимки и после излезли. На тръгване казал че отива да си допие, макар че бил толкова залян че се нуждаел от бавачка.

Прищя ми се да кажа на дъртата вещица да си пусне един куршум в черепа. Бавачка, по дяволите. Логан действително му се ревеше, но това най-малкото беше резултат от уискито. Опитайте се да бъдете влюбени в жена която я търсите за да й окачите въжето на врата. Само се опитайте. Защото точно това правеше Логан.

Когато се измъкнах от кабината бях готов да се откажа и аз самият да се налея някъде. Нощта се беше оказала поредната изпълнена с толкова много дивотии че чак главата ми се пръскаше и не бях в състояние да разсъждавам. Запътих се решително към входа когато видях че барманът ми маха и тръгнах към него да видя какво иска.

— За малко щях да забравя. — каза той. — Нали се казваше Джони?

Потвърдих че е така.

Той ми плъзна един плик по бара.

— Логан ми каза че можеш да дойдеш да го потърсиш и ми остави това за теб.

Вдигнах плика и плъзна пръста си под сгъвката.

— Преди да излезе ли ти го даде?

— Да, точно пет минути преди да излезе. Ще пийнеш ли нещо?

— Бира.

Изчаках го да ми я донесе и отидох с нея на една маса. Изгълтах я на един дъх преди да се зачета в двата листа хартия които съдържаше пликът. Най-отгоре на първия имаше забележка: „Харлан… име на няколко окръга и градове в САЩ; Корпорация Харлан, производители на електрически прибори. Харлан, търговска фирма доставчик на бои във Вирджиния. Харлан, сценично име на актриса, с авторско право. Джордж Харлан, престъпник, убийство, доживотна присъда и бягство, заловен, убит при опит за бягство в Алкатрас. Харлан, Уилям, забележителен финансист от юга. Харлан, Грейси, ограбване чрез злоупотреба с доверие. Осъдена в Ню Йорк 1940 г. Това звучи интересно. Виж изрезките.“