Дългото очакване

Тогава беше уплашен, Макбрайд. Дяволски добре знаеше тогава че не се шегувам. Но ти много забравяш. Или пък си мислел че не говоря сериозно? Еди е с много мръсно съзнание. Обича да гледа как тече кръвта. Умира да резне някой и да му пусне кръвчицата, а той да си седи отстрани и да гледа как му изтича кръвта на нещастника. Ето затова си го държа до мен Еди. Хората си го познават и поради това всички са внимателни с мен.

Освен теб, Макбрайд. Ти се писа по-голям умник от останалите. Ти и още няколко такива като теб. Сега ще се убедиш колко глупаво си постъпил като се върна.

Еди се ухили и захвърли ножа на масата. Ножът се приземи до лампата като през това време Еди бръкна за нещо в джоба си. После натисна нещо върху предмета и дългото блестящо острие изскочи пред дръжката на ножа, единственият блестящ предмет в стаята.

За последен път се писах корав. Казах:

— Браво, Еди, заслужаваш да бъдеш щастлив. Три пъти се опита да го направиш и накрая птичката кацна върху рамото ти.

Двамата се спогледаха и Еди повдигна рамене. Лени изпсува с приглушен глас и запали цигара. Ръката му още кървеше.

— Покажи му. — каза той.

И Еди ми показа. Пристъпи напред и отряза парченце от лявото ми ухо и после от дясното. Пъпчивият хлапак си изповърна червата и Еди се изсмя в лицето му. После каза:

— А сега вече идва големият майтап. — и посегна да ми разкопчее колана.

Всички чухме спирачките които наби отвън някаква кола. Затръшна се врата и някакъв юнак се втурна в стаята като пръскаше навсякъде вода. Беше висок и слаб и носеше кобур с пистолет под дъждобрана си. Хвърли поглед на превития хлапак и после на мен. Гледката не го впечатли особено.

— Дамата е отвън. — каза той.

Лени скочи от масата.

— Къде я намери?

— Опитваше се да се измъкне на стоп на осем мили от града. През цялото време се е крила в града.

— Доведи я. — Махна с палец към хлапака. — Иди му помогни.

И те ме забравиха за момент. Дори и Еди Кръвника. Двамата застанаха до вратата и зачакаха да се върнат другите. Вратите на колата се затръшнаха отново и високият мъж се върна в стаята като мъкнеше на гръб жена в скъсан сив шлифер. Захвърли я на единия стол и качулката се изхлузи от главата й.

Лени беше открил Троя Авалард.

Не беше й останала много красота. Косата й представляваше сплъстено руно по двете страни на лицето й. На едната буза се виждаха две дълбоки и дълги драскотини а горната устна бе посиняла и безформена. Помътнелите й очи отразяваха ужаса който властваше в душата й и станаха още по-широки при вида на Лени.

Той я шибна с отворена длан в зъбите и я събори от стола.

— Прекрасно! Не е ли прекрасно? — Смееше се като луд докато изговаряше думите и я изблъска два пъти докато беше още на стола. — Сега вече сме в почти пълен състав. Жалко само дето Харлан взе че си отиде, ха-ха! Щяхме да си заформим чудесно парти пълен комплект!

— Лени…

— Млъквай, въшливо дребна курво. Знаеш ли откога чакам този миг? Да не си мислеше че ще офейкаш без да си платиш? Да не си мислеше че ще ме завъртиш на пръста си и ще те оставя ей-така? Вярно, можеше да си позволяваш всичко докато оная кучка Харлан беше жива, ама вече не ти става номера.

Ръката му отново я намери, този път в устата. Столът се прекатури от удара и тя се просна на пода с лице скрито в ръцете й.

Троя се опита да изпищи. Той се наведе над нея, издърпа я за ръката и отново я изблъска в устата.

— Лени! Недей… о, майко… недей!

Тя се блъсна в стената в напразен опит да се скрие от ударите му. Пищеше и хлипаше, пълзейки на четири крака, докато накрая се препъна в падналия стол.

Лени скочи и със замах я издърпа и я освободи. Тя се претърколи, роклята й се вдигна високо над кръста, тя задраска отчаяно по пода докато се добра до мен. Ръцете й сграбчиха отчаяно краката на стола на който бях завързан и устата й забълва проклятия, които след малко преминаха в дълго и накъсано стенание което разтърси тялото й.

Лени се усмихваше. Беше щастлив. Приближи се до масата, вдигна пистолета и провери колко патрона има. Очите му срещнаха моите и усмивката му премина в озъбване.

— Ти няма да умреш сам, Джони. Знаеш защо ще ти прави компания, нали?

Знаех, но предпочитах сам да ми го каже.

Лени прочете в погледа ми че това не беше тайна за мен.

— Наистина имаш мозък, братле. Разбира се, тя познаваше Харлан. Едно време бяха комбина. Тя беше наясно че след като експедирахме Харлан после идваше и нейния ред. Опита се да ме прецака. — Той се ухили мръсно. — Понякога парите, които ги хвърлям по курвите, си струват. Понякога.

Той пристъпи напред, допря дулото на пистолета до главата й и пръстът му започна да се стяга на спусъка.

— Пръснеш ли й черепа и мангизите й ще ги прибере най-близката леля или чичо, Серво. Твоите мангизи. Те са в банката и ще си ги приберат като две и две и четири. Трябва да са най-малко петдесет бона.

Всички очи в стаята се спряха върху мен. Стана толкова тихо че се чуваха напъните на пъпчивия да намести стомаха си. Аленият цвят бавно си проби път към лицето на Серво и една вена се изду и запулсира на врата му.