Дългото очакване

Часът беше три и пет. Спрях до едни бар където всички посетители се бяха скупчили в единия ъгъл и разгорещено спореха. Закрих си лицето с носната кърпичка преди да вляза в телефонната кабина, и се обадих на Линдзи в полицейското управление. Капитанът го нямаше там. Гласът от другия край ме посъветва ако е за нещо важно да го потърся у дома му и ми даде номера.

Беше важно и му се обадих в къщи. Гласът му прозвуча остаряло и уморено.

— Тук е Джони Макбрайд, Линдзи. Не е необходимо да изчакваш до края на седмицата.

Дъхът му за миг секна и после се изля върху слушалката.

— Какво стана?

— Серво е мъртъв. Един от компанията му е мъртъв. Приятелката му е мъртва. Един от твоите копои е мъртъв. Еди Пакман ги оплаква. Двете му ръце са натрошени и той дълго време ще ги оплаква. — И аз бях дяволски уморен. Нямах никакво желание да го запознавам с подробности. — Дръж главния път покрай реката. На брега има една стара къща и колата на Пакман е отпред. Не можеш да я пропуснеш.

— Какво стана, дявол да те вземе? — експлодира той в слушалката.

— Ти си ченгето. — казах му аз. — Ти разбери. Утре още някой ще бъде мъртъв и ако не го проумееш дотогава ще ти го кажа.

От устата му се изтръгна проклятие.

— Линдзи…

— На твое място не бих изпускал от очи твоето аверче Тъкър. Благодарение на него убиха Боб Миноу. Той е оставил прозореца отворен за убиеца да влезе и организирал всичко така, че Миноу да бъде там, готов да умре според плана му.

— Джони, — изграчи той, — ако ти не…

Отново го прекъснах.

— Разпознахте ли тялото на мъжа който е бил с Логан в колата му?

— Идентифициран е, по дяволите. Обадиха ми се преди двайсет минути.

— Нали е един бръснар на име Луут? Луут Туут?

Гласът му прозвуча леко недоверчиво.

— Точно… така. Жена му я няма и никой не е известил отдела за изчезвания на хора. Успяхме по бележката от пералнята. А ти как разбра?

— Не съм. Току що ми хрумна. Хрумна ми и още нещо. Другото е причината поради която ще се погрижа един убиец да умре още тази нощ.

Телефонът оттатък замлъкна и не ми оставаше нищо друго освен да окача слушалката.

Бях събрал всички отговори с изключение на един. Най-големият. Но и него разбрах. И знаете ли как? В другия ъгъл седеше мъртвопияна блондинка. Косата и беше толкова изрусена че беше почти като избелена, почти като тази на Каръл. Това ме наведе на друга мисъл, после лавинообразно се изсипаха и други, и вече всичко ми стана ясно. Абсолютно ясно. Знаех дори как да се уверя.

Но преди това трябваше да свърша още нещо.

Стигнах до къщата точно преди четири. Спрях пред вратата и натиснах звънеца. Тоя път го заварих по нощница вместо по бричове и беше бесен. Като ме позна ми отвори вратата, изгледа ме за момент, и после посегна към телефона.

Чукнах го зад ухото с дръжката на пистолета и го завлякох в кабинката му до вратата. Положих го внимателно на леглото и го завих до брадичката с одеялото. В края на краищата той само работеше тук.

После тръгнах по белокаменната пътека която ме изведе до къщата. В кабинета му който гледаше към двора светеше и аз натиснах звънеца.

Най-малко очакваше да види мен. Чакаше някой друг и това пролича за частица от секундата на лицето му.

— Здравейте, мистър Гардинър. — казах аз, прекрачих прага и ритнах вратата с крак.

— Малко е късно наистина, но…

Хейвис Гардинър облиза устните си и кимна късо с глава. Все още беше големец.

Затворих и вратата на стаята му по същия начин. Не, не седнах. Изчаках го да седне и останах прав като подпирах вратата. Никога повече нямаше да сядам. На стол.

— Всички са мъртви, Гардинър. Всички освен теб.

Главата му се завъртя толкова рязко, сякаш беше закачена на конец. Пръстите му потънаха дълбоко в тапицерията на креслото.

— Ти?

Гласът му беше напрегнат до скъсване.

Кимнах.

— Аз.

Заприлича на призрак. Лицето му остана без цвят и той се разплу обратно на стола. Тялото му сякаш се смали под внезапно сбръчкалите му се дрехи и остана така втренчен в нощта зад прозореца.

— Не можеш да го докажеш, Макбрайд.

Жалко че не можеше да види усмивката ми.

— Да, вярно е, че не мога да го докажа на момента, Гардинър. Ще отнеме много време и работа от страна на Линдзи и ония от полицаите му които са все още на страната на закона, но след като приключат целият град ще разбере що за стока си бил.

Само преди час и половина си мислех че знам отговора. Бях готов да хвърля всичко върху Серво докато не станах свидетел как доуби с ритници една вече полумъртва жена. Един голям бос не може да падне толкова ниско. Просто не може да си позволи да си цапа ръцете по този начин.

На времето и Лени е бил важна клечка. Малко след като се заселва в града те сгащват с Харлан по бели гащи и те принуждават да изтеглиш от банката петстотин бона. Помислил си е че е сключил чудна сделка и дори е бил достатъчно съобразителен за да ти върне парите да не би някой междувременно да открие липсата.