До Сатаната — седем крачки!

— Да го наречем — каза най-после той, — …забава. Аз съществувам, защото се забавлявам. Само затова оставам в този свят, в който е казано и направено всичко и забавата, в една или друга форма, е единствената цел, която прави животът поносим. Както виждате, целта ми е проста. Но какво ме забавлява? Три неща. Аз съм велик драматург, най-великият от всички съществували, защото пиесите ми са реални. Аз готвя сцените на моите пиеси, било фарсове или комедии, било драми или трагедии, било епопеи. Аз ръководя актьорите. Аз съм единствения зрител, аз виждам всяко действие, всяка линия в моите пиеси от начало до край. Понякога, това, което започва като фарс, се превръща в трагедия, а трагедиите стават фарсове, едноактните отстъпление се развиват в епопеи, правителствата падат или си отиват, великите се сгромолясват, низшите се издигат. Някои живеят само заради шаха. Аз обичам да играя с живи фигури и едновременно стотици партии по света. Това ме забавлява. Ако наистина съм Князът на тъмата, което виждам, че вие Джеймс Киркхайм не признавате напълно, моето изкуство ме прави партньор на друг композитор, моят древен небесен съперник, известен от най-разпространената местна религия като Йехова. Не, изкуството ми ме слага над него, аз преписвам наново сценариите му. И това също ме забавлява.

Под учтивата насмешка усетих истината. За този студен чудовищен интелект мъжете и жените са само марионетки, които той размества по световната сцена. страданието и мъката, болката, душевна или телесна, са само забавни последствия от създадените ситуации. Подобно на мрачната сила, чието име бе приел, душите за Сатаната бяха неговите играчки. Техните гримаси го развличаха. И в това бе неговото възнаграждение за дейността му.

— Това е първото от трите — продължи той. — А второто? Аз съм ценител на красотата. Всъщност, красотата е единственото, което може да предизвика в мен… това нещо, наречено емоция. Понякога се случва човешките ръце да създадат предмети, които носят печата на съвършенството, създател на което, по традиция, се сочи небесният ми Съперник. Това може да бъде картина, статуя, резба, кристали, вази, платове — някоя от десетките хиляди вещо. Но в нея да е включено съществото на красота, която хората наричат божествена и която търсят, на тъмно и пипнешком, но винаги, и затова тя е така забавна. Най-прекрасните предмети взимам за себе си. Но те ми са интересни, ако ги взема по своему. Тук се появява третият момент — играта, хазарта.

Например, като поразсъждавах, аз реших, че Мона Лиза да Винчи от Лувъра притежава качества, които ми подхождат. Да я купя, естествено не бих могъл, но и желание нямах да я купувам. Но тя е тук. В този дом. Позволих на Франция да има прекрасно копие, на което моите експерти възпроизведоха дори микроскопическите пукнатинки с употребените бои. Едва сега започват нещо да подозират. Но никога няма да бъдат сигурни и това ме забавлява повече, отколкото ако знаеха точно.

Джеймс Киркхайм, хората на земята рискуват живота си в търсенето на различни съкровища. Повярвайте ми, никъде и никога не е имало съкровище подобно на моето. Дори да се обединят и десетте най-богати хора на земята, пак не ще бъдат в състояние да го купят. То струва повече от целия златен запас на Великобритания.

Стойността и в долари, фунтове или марки е нищо за мен. Но да притежавам тази красота и да и се наслаждавам, да живея заедно с нея е нещо… много! И да зная, че плодовете на най-добрите вдъхновения, изпратени от древността на моя небесен Съперник на небето, сега са мои е… забавно. Ха! Ха! — зарева той бурно.

— Третото и последното — прекъсна той смеха си, — е играта. Колекционирам души и прекрасното. Но и като играч съм също така превъзходен, както и като колекционер. Именно рискът усилва наслаждението, което ми доставят моите пиеси. Той допълва последния щрих на моите… придобивки. Аз съм щедър противник. Заложеното от мен е неизмеримо повече от това което дават съперниците ми. Но те са длъжни да играят с мен!

Няколко мига ме гледа с опъната напред глава.

— Що се отнася до останалото — добави той, — то, както вече успяхте да съобразите, не ме интересуват традиционните пещи. Какво става с човек, когато напуска този свят, никак не ме занимава. Аз смених древното си владение с това, където така добре се забавлявам. Но, Джеймс Киркхайм — сините очи проблеснаха, — този който ми противоречи, открива, че не съм загубил нищо от онова древно изкуство, създадено от Ада. Сега готов ли сте да отговаряте?

— Напълно, сър — поклоних се аз. — Ще играя с вас. И ако загубя, и ако спечеля, вие в нищо не ще можете да ме упрекнете. Но, ако позволите, още един въпрос. Вие казахте, че този който стъпи на четирите щастливи стъпки, може да осъществи всяко свое желание. Прекрасно, ще мога ли да получа — показах Ева, — …нея!

Усетих дишането на девойката да секва, видях в очите на Сатаната да се появява студена заплаха. Вместо него заговори Консърдайн:

— Бъдете разумен, Киркхайм. Ева ви го каза направо. Вие сте нежелан кандидат за съпруг.