До Сатаната — седем крачки!

Известно време лежах без да спя и обмислях положението. Какво бе казал Баркър? Замък без стълби и „честни“ врати. Огромен лабиринт от тайни входове и плъзгащи се стени. И един дребен крадец, който пълзи през стените, който няма възможност да излезе навън и който търпеливо изучава различните секрети. Такъв съюзник ми бе нужен!

А Сатаната?! Обещава рай на робите си и ги тъпче с мощен наркотик. На другите предлага Рая с помощта на седемте стъпки. Каква цел всъщност преследва? И какво ще спечели от това?

Е, какво пък, утре като се видя отново с него ще зная повече.

А, Ева? Проклетият шпионин Томас ни прекъсна, точно в мига, когато щях да узная още нещо. Добре, ще си поиграем със Сатаната, е, с известни ограничения.

Аз заспах.

ГЛАВА ОСМА

Когато се събудих, Томас ми подбираше костюм от шкафа. Чух как във ваната тече вода. Отдавна ли се намира в стаята? Не можех да преценя. Но сигурно я бе обискирал внимателно. Аз лениво гадаех, какво бе възбудило подозренията му. Погледнах часовника си, но той бе спрял.

— Добър ден, Томас — обадих се аз. — Колко е часът?

Той надникна от шкафа като изплашен заек.

— Един следобед, сър. Не бих ви безпокоил, сър, но шефът иска да закуси с вас в два.

— Добре — отидох в банята. докато се намирах във водата, полуоформения план, който се появи в главата ми когото заспивах изведнъж се кристализира в мозъка ми. Аз ще си опитам незабавно щастието със следите. Но няма да измина цялата дистанция. Ще стъпя на два отпечатъка, не повече. Нужно ми бе да разбера още доста неща, преди да си рискувам да дам напълно душата си и тялото на Сатаната.

Надявах се, че само един от двата отпечатъка ще бъде негов. В по-лошият случай ми предстоеше година служба. Е, против това не възразявах. В действителност исках да му противопоставя не простото щастие на хазарта, а ума.

Не исках да избягам от него. Добре бе да стана част от обкръжението му, адско или не. Баркър ми даде известно предимство. С негова помощ ще се опитам да смъкна синеокия дявол от черния му трон, ще разруша властта му над тези хора и, защо трябва да се боя от истинската дума, ще го ограбя.

Или, казано с прилични думи, ще си възмездя загубите. Аз имах двадесет хиляди долара. Следователно, за да си разчистим сметките, аз трябва да взема от него двадесет милиона…

Ето това ще бъде истинска игра! И се разсмях.

— Вие сте весел човек, сър — каза Томас.

— Птиците, Томас — отвърнах в същото настроение, — пеят навсякъде. Да, Томас, навсякъде! Дори когато се намират тук!

— Прав сте, сър — каза той и ме погледна със съмнение.

Бях готов в два без двадесет. Лакеят се заведе в залата, а от там се възползвахме от нов асансьор, който ни вдигна много по-високо от преди. Оказах се в малка приемна, чиято единствена врата се пазеше от двама високи и яки роби.

Минах през нея и бях заслепен от слънчевата светлина, която се съсредоточи на девойката зад масата. Тя ме видя и се надигна. Това бе Ева, но съвсем друга, не онази, която така изкусно помагаше да ме отвлекат вчера. Тогава ми се стори привлекателна, сега разбрах, колко това не съответства на действителността.

Девойката бе прекрасна. Ясните и сини очи ме гледаха сериозно и със странно внимание. Малката горда глава като на принцеса се заливаше от слънчевата светлина и в косите и се изрисуваше красива златна диадема. Устните изглеждаха още по-сладки, отколкото когато ги бях опитал, а тя се бе изчервила така силно.

— Ева, това е мистър Киркхайм — Консърдайн произнесе това сериозно и личеше колко много се забавлява. — Струва ми се, че вече сте се виждали с него. Нали така, мис Демерест.

— Мисля — отвърнах бавно аз, — че виждам за пръв път мис Демерест. Надявам се, че и тя… така смята.

Не можех да се извиня по друг начин. Ще поеме ли подадената щафета? Очите и се разшириха, както от укор, така и от удивление.

— Само като си помисля — печално каза Ева, — че мъжете така бързо забравят, когато ме целуват. Това едва ли е комплимент. Вие, доктор Консърдайн, как смятате?

— Струва ми се напълно невъзможно — каза истината докторът.

— Не — въздъхна Ева, — не мистър Киркхайм, не мога да се съглася с вас, че това е първата ни среща. Знаете ли, ние имаме удивителен начин да ни запомнят. А една жена не забравя така лесно, когато са я целували.

Аз пламнах. Ева вече бе показала достатъчно доказателства, че е превъзходна малка артистка. Но какво означаваше този епизод? Не вярвах, че е чак толкова оскърбена от действията ми в метрото. Тя бе прекалено умна за това. Но тя не ми вярваше и аз не й харесвах.

— Моите думи — казах аз, — са предизвикани изключително от вежливостта. Всъщност, аз смятам, мис Демерест, тези целувки за щедро възнаграждение за предизвиканите ми неудобства, свързани с тайнственото пътешествие до тук.

— Е, какво пък — студено каза тя, — сделката е сключена и ние сме квит. Не се трудете да изразявате вежливостта си, мистър Киркхайм. Бедете самия себе си, така ще ни бъде къде-къде по-интересно.

Аз преглътнах гневния отговор и се поклоних.