Домът на Червения убиец

И продължи да размишлява в този дух, докато се обличаше. Беше се изповядал пред отеца игумен, но защо се чувстваше самотен? Въпреки мърморенето си Ателстан искаше да бъде обичан от енориашите си и хората, на които служеше. Но мисълта за другата му служба, на писар при коронера сър Джон Кранстън, го потискаше. А защо? Свещеникът разсеяно вдигна Бонавентура и започна да го гали. Можеше да понесе насилствената смърт, кръвта и раните. Но друго го смразяваше – планираните убийства, хладнокръвно замислени от души, затънали в мрака на смъртния грях. Ателстан предусещаше, че скоро ще се сблъска с нова подобна мистерия. Шестото чувство го предупреждаваше, че злото, бродещо в пустото гробище, чака да се изправи срещу него. Той се отърси от мислите и целуна Бонавентура по главата.

– Трябва да отслужа литургията.

Ателстан се върна в църквата, погледна нагоре и видя първата светлина на зората през прозореца. Потръпна. Въпреки мангалите вътре беше убийствено студено. Отиде до олтара и се загледа в дарохранителницата със светото причастие – Тялото Христово във формата на хляб, която се полюшваше под златния балдахин, а на олтара отдолу гореше една-единствена свещ – знак за Божието присъствие. Зад него се отвори врата и звънарят Мъгуорт влезе с патешка походка, скрил плешивата си глава и потръпващите червени бузи под вълнените си дрипи.

– Добро утро, отче! – извика той така, че сигурно се чу нашир и надлъж в енорията.

Свещеникът затвори очи и се помоли за търпение, докато Мъгуорт започна да бие камбаната – по-скоро като за тревога, отколкото за литургия. Най-накрая камбанният звън спря. Бенедикта, загърната в кафява наметка, се промъкна в църквата. Усмихна се стеснително на отеца, който търпеливо чакаше в подножието на стъпалата. Последва я проститутката Сесили. Ателстан разбра, че е тя по облака евтин парфюм, който винаги я предшестваше. Той затвори очи и се помоли единствената работа на Сесили сега да е като шивачка при Бенедикта и чистачка в църквата. Спомни си местната шега, че Сесили е лягала по-често в гробището, отколкото полагат ковчези в него. Пернел, възрастната фламандка, беше следващата. Косата ѝ беше боядисана в червено, лицето ѝ беше белосано – жена с неясно минало и още по-неясен морал. Ателстан безмълвно си обеща да я наблюдава. Беше чул, че Пернел не поглъща нафората, а я носи у дома и я слага в кошера, за да са здрави пчелите ѝ. Ако я хванеше да го прави, нямаше да ѝ дава причастие, нито да приеме глупавия ѝ отговор, че медените пити от кошерите ѝ винаги имали форма на църква. Най-накрая пристигна Уоткин – боклукчия, клисар и пазач на "Сейнт Ерконуолд", както и глава на енорийския съвет. Непрестанно нарастващата му челяд затропа по пътеката с дървените си обувки. Едно от децата, Крим, което бе измило поне ръцете си, застана до Ателстан, за да му помага. Свещеникът се почувства малко нелепо между Крим с мръсното лице и Бонавентура. Палачът Мениър влезе последен и тръшна вратата зад себе си.

Ателстан си пое дълбоко дъх и се прекръсти, заричайки се, че ще се съсредоточи върху тайнството на литургията, а не върху злото в гробището отвън.

Сър Джон Кранстън, коронер на град Лондон, стоеше на уличката Блайнд Баскет, близо до Пуър Джуъри. Канавката се врязваше като ледено острие между гърбовете на надвисналите къщи. Добрият коронер потропа с крака и духна върху пръстите си в ръкавици в напразен опит да ги стопли.

– Дръж факела по-високо! – извика той на писаря на градския съвет.

Кранстън огледа мъжете край себе си – тъмни силуети в слабата светлина, а после вдигна очи към закрития с капак прозорец на мрачната, занемарена къща. Запази най-отровния си поглед за Люк Венабълс, съветникът, отговарящ за този район, който го беше измъкнал от топлото легло. Сър Джон обичаше да си поспива, особено след напрегната седмична работа. Преди два дни беше отишъл в църквата "Сейнт Стивън" в Уолбрук, за да огледа трупа на Уилям Кларк, покатерил се на камбанарията, за да търси гнездо на гълъб. Пълзейки от греда на греда, идиотът се беше подхлъзнал, паднал и умрял на място. Кранстън беше отсъдил, че гредата е виновна и беше наложил глоба от четири пенса на ядосания викарий. Вчера Кранстън беше ходил в Уест Чийп, за да огледа трупа на Уилям Панър, кожар, когото бяха открили проснат на земята край Кондюит. Панър беше проявил глупостта да иде при лекар с някакво заболяване, незнайно какво. Разбира се, бяха му сложили пиявици и му бяха източили толкова кръв, че горкият нещастник беше припаднал на път към къщи и беше умрял на място.