Допустим риск

Той шибна коня. Беше му на устата да попита как е Елизабет, но не набра смелост. Личеше, че Роналд е смазан от мъка. Пътуваха, без да продумват. Щом стигнаха ъгъла на Есекс и Уошингтън Стрийт, Роналд слезе от файтона.

— Чакай тук — отсече той.

Почука на предната врата и когато тя се отвори, той с облекчение видя високия слаб силует на своя стар приятел Джонатан Коруин. Джонатан го позна и раздразнението върху лицето му отстъпи място на състраданието и угрижеността. Той начаса покани Роналд във всекидневната и помоли жена си, която работеше на чекръка в ъгъла, да ги остави за малко да поговорят на четири очи.

— Много съжалявам — подхвана веднага щом останаха сами. — Изминал си толкова път, колкото да научиш ужасната новина.

— Моля те, посъветвай ме какво да сторя — рече смирено Роналд.

— И аз не знам какво да ти кажа — подзе Джонатан. — Настанаха смутни времена. В града царят раздор и вражда, всички сякаш са изгубили разсъдъка си. В чудо съм се видял, наскоро и тъща ми — Маргарет Тачър, беше набедена за вещица. Знам, че не е такава, и това ме кара да се усъмня в твърденията на пострадалите момичета и в техните подбуди.

— Сега подбудите им не ме интересуват — прекъсна го Роналд. — Искам само да разбера как да постъпя, за да спася любимата си жена, с която се държат като с добиче.

Джонатан въздъхна тежко.

— Опасявам се, че нямаш голям избор. Жена ти вече е осъдена от Върховния съд, който гледа всички дела на обвинени във вещерство.

— Но нали току-що сам каза, че се съмняваш в твърденията на обвинителите! — възрази Роналд.

— Да, съмнявам се — потвърди Джонатан. — В случая с жена ти обаче обвинението не се основава на показанията на момичетата. Делото срещу Елизабет трая по-кратко от другите, по-късо бе дори от делото срещу Бриджет Бишоп. Всички бяха единодушни, че е виновна, защото доказателствата срещу нея са веществени и са повече от убедителни. Никой не ги оспори.

— Нима вярваш, че жена ми е вещица? — попита смутен Роналд.

— Да, убеден съм — потвърди другият мъж. — Истината е тежка, но нямаш друг избор, освен да я преглътнеш.

Роналд се взря в лицето на своя приятел и се опита да осмисли тези нови тревожни факти. Открай време ценеше мнението на Джонатан и се вслушваше в него.

— Но все може да се направи нещо — знаеше си той своето. — Ако не друго, сигурно поне ще успея да отсроча изпълнението на смъртната присъда, докато се запозная с фактите.

Джонатан се пресегна и отпусна длан върху рамото му.

— Аз съм съдия в местния съд, не мога да сторя нищо. Защо не се прибереш при децата?

— Няма да се предам толкова лесно! — отсече Роналд.

— Тогава единственото, което мога да те посъветвам, е да отидеш в Бостън и да поговориш със Самюъл Суол — каза Джонатан. — Знам, че сте приятели още от времето, когато сте следвали заедно в Харвардския колеж. Той има връзки в колониалната управа. Сигурно ще откликне на молбата ти, все пак е член на Върховния съд и дори сподели с мен някои свои съмнения за цялата тази пушилка, същото стори и Натаниъл Солтънстол, който дори отказа да участва в гледането на делото.

Роналд благодари на Джонатан и побърза да излезе. Каза на Честър какво смята да прави и той тутакси му намери оседлан кон. Не бе минал и час, а Роналд вече препускаше към Бостън, докъдето имаше двайсет и седем километра. Мина през Кеймбридж, прекоси по Големия мост река Чарлс и влезе в Бостън откъм югозапад, по широкия друм за Роксбър.

С всяка минута тревогата му ставаше все по-голяма. Измъчваше го мисълта какво ще прави, ако Самюъл не пожелае или не е в състояние да му помогне — той беше последната му надежда. Докато минаваше през градската порта с кирпичените и укрепления, погледът му неволно падна върху бесилката, на която още висеше трупът на наскоро екзекутиран човек. Тази ужасна гледка му напомни каква участ очаква и жена му и Роналд усети как го побиват студени трънки, затова пришпори коня.

В Бостън с неговите близо шест хиляди жители и над осемстотин къщи беше много оживено, защото преваляше пладне, и това го забави. Вече наближаваше един часът, когато той стигна къщата на Самюъл в южния край. Скочи от седлото и завърза коня за дъсчената ограда. Самюъл тъкмо беше обядвал и, поизлегнат във всекидневната, пушеше лула с дълга дръжка. Роналд забеляза, че през последните няколко години старият му познат е напълнял много и изобщо не прилича на лудата глава, с когото се е пързалял навремето, в студентските години, по река Чарлс.

Самюъл се зарадва на Роналд, но го поздрави някак сдържано. Досещаше се защо е дошъл още преди той да отвори дума за злочестините, сполетели Елизабет. В отговор на въпросите му потвърди разказа на Джонатан Коруин. Обясни, че вината на жена му е неоспорима заради веществените доказателства, които шерифът е иззел от дома на Роналд.

Другият мъж съвсем посърна. Въздъхна тежко и преглътна сълзите, избили в очите му. Помоли домакина за халба бира. Когато Самюъл му я донесе, Роналд вече се бе посъвзел. Отпи голяма глътка и се поинтересува какви са доказателствата, използвани срещу жена му.