Допустим риск

— Търпение, добри ми човече — прикани преподобният Мадър и извади от сюртука си ключ. — Доказателството е от такова естество, че трябва да проявите самообладание. Доста… стъписващо е. Тъкмо заради това предложих делото срещу жена ви да се гледа при закрити врата и съдебните заседатели да видят уликите едва след като се закълнат, че няма да ги разгласяват. Взехме тези предпазни мерки не за да лишаваме съпругата ви от справедливо правосъдие, а за да предотвратим масовата истерия, която щеше да е само добре дошла за козните на дявола.

— Готов съм — отвърна Роналд донякъде отчаяно.

— И нека Христос Спасителят бъде с вас! — промълви отчето и пъхна ключа в ключалката. — Кураж! После отключи шкафа. Отвори с две ръце вратичките и отстъпи назад, за да стори място на Роналд.

Той затаи дъх, очите му се разшириха така, сякаш щяха да изскочат от очните ябълки. Мъжът долепи ужасен и стъписан длан до устата си. Помъчи се да изрече нещо, ала беше изгубил ума и дума. Прокашля се.

— Достатъчно! — успя най-сетне да пророни и съкрушен извърна поглед.

Преподобният Мадър затвори вратите на шкафа и го заключи.

— Сигурно ли е, че това е дело на Елизабет? — поинтересува се със свито гърло Роналд.

— Установено е по безспорен начин — намеси се и Самюъл. — Доказателството не само е иззето именно от твоя дом, но и Елизабет съвсем доброволно си призна, че то е нейно дело.

— Господи! — простена Роналд. — Тук несъмнено има пръст дяволът. Ала дълбоко в себе си съм убеден, че Елизабет не може да е вещица.

— Никак не е лесно да повярваш, че жена ти се е съюзила с дявола — отбеляза неговият приятел. — Ала тези улики, съчетани с показанията на няколко от пострадалите момичета, които заявиха под клетва, че духът на Елизабет ги измъчва, няма как да бъдат оспорени — те са неоспоримо доказателство. Съжалявам много, драги ми приятелю, но трябва да приемеш, че Елизабет наистина е вещица.

— Смазан съм от мъка — промълви Роналд отчаяно.

Самюъл и Котън Мадър се спогледаха многозначително и съчувствено. Самюъл махна към стълбата.

— Хайде да се връщаме във всекидневната — предложи преподобният Мадър. — Според мен халба бира няма да ни се отрази зле, та да дойдем малко на себе си…

След като се настаниха на столовете и отпиха от бирата, отчето пак подхвана:

— Тежки времена настанаха за всички нас. Но нямаме право да бъдем безучастни. Вече знаем, че дяволът е избрал Салем, и с Божия помощ сме длъжни да издирим и да прогоним слугите на сатаната, а също да защитим невинните и благочестивите, които дяволът определено презира.

— Извинявайте — каза Роналд. — Не мога да ви бъда полезен. Сломен съм от мъка, нямам никакви сили. Още не мога да повярвам, че… Елизабет е вещица. Боже мой!… Трябва ми време. Сигурно има начин да издействаме отсрочка на екзекуцията, дори и тя да е само месец!

— Единствен губернаторът Фипс може да разреши отсрочка — поясни Самюъл. — Няма обаче никакъв смисъл да обжалваш присъдата. Той ще разреши отсрочка само ако изтъкнеш основателна причина.

Известно време тримата мъже мълчаха. През отворения прозорец се чуваше врявата в града.

— Вероятно бих могъл да издействам отсрочка — рече най-неочаквано отчето.

Лицето на Роналд се озари от плаха надежда. Самюъл се смути.

— Все ще намеря начин — допълни преподобният Мадър. — Но само при едно условие: пълното съдействие на Елизабет. Тя трябва да се съгласи да обърне гръб на Повелителя на мрака.

— Уверявам ви, че ще го стори — побърза да обещае Роналд. — Какво искате от нея?

— Първо трябва да се покае пред цялото паство в Салем — подхвана свещеникът. — Трябва да си признае, че се е свързала с дявола. Освен това трябва да разкрие кой друг в селището е влязъл в сговор с дявола. Това ще ни бъде от огромна полза. Пострадалите жени продължават да живеят в неописуеми мъки и това доказва, че слугите на дявола още се разхождат на свобода и вършат злини в Салем.

Роналд скочи на крака.

— Още днес следобед ще я убедя да приеме! — възкликна той развълнувано. — Много ви моля, срещнете се незабавно с губернатора Фипс. Ще го направите, нали?…

— Първо ще изчакам да видя какво ще каже Елизабет — отвърна преподобният Мадър.

— Не ми се ще да безпокоя негова светлост губернатора, без да съм получил потвърждение, че тя приема условията.

— Ще имате нейната дума — обеща Роналд. — Най-късно до утре сутринта.

— Дано! — рече свещеникът.

Докато Самюъл и Роналд вървяха към файтона пред черквата, Самюъл едвам успяваше да догони своя приятел — той се носеше като фурия.

— Ще спестиш почти цял час, ако се качиш на сала до остров Нудъл — каза Самюъл, докато прекосяваха града, за да идат при коня на Роналд.

— Така и ще направя — отвърна другият мъж.

И наистина, със сала се върна в Салем много по-бързо, отколкото бе дошъл в Бостън. Още не бе започнало да се свечерява, а той свърна по улицата към затвора и завърза отпред жребеца. Клетото животно беше капнало от умора. От ноздрите му излизаше пяна.