Допустим риск

— Не мога да ти кажа — решително завъртя глава съдията.

— Защо? — настоя Роналд. Взря се в приятеля си и видя, че той е притеснен. Зачовърка го любопитство. Не се беше сетил да пита Джонатан за уликите. — Безспорно имам право да знам.

— Така е — съгласи се Самюъл, но продължи да се двоуми.

— Моля те, кажи ми — настоя другият мъж. — Убеден съм, че това ще ми помогне да разбера каква е цялата тази кошмарна история.

— Я да идем при моя добър приятел, преподобния Котън Мадър — предложи домакинът и се изправи. — Той има по-голям опит с всичко, свързано с невидимия свят. Все ще ти даде някакъв съвет.

— Признателен съм ти за съдействието — каза Роналд и също се изправи.

Качиха се на файтона на Самюъл и отидоха право в черквата. Жената, която чистеше, им каза, че преподобният Мадър току-що се прибрал у дома си. Беше съвсем наблизо, на ъгъла на Мидъл Стрийт и Принс Стрийт, затова двамата мъже тръгнаха натам пеш. Освен това беше по-удобно да оставят файтона и коня на площад Чарлс, пред черквата. Самюъл почука на входната врата — отвори им младичка прислужница, която ги покани в дневната. Преподобният Мадър дойде веднага при тях и ги посрещна много радушно. Самюъл обясни целта на посещението.

— Разбирам — рече преподобният Мадър и ги покани с ръка да седнат.

Роналд огледа свещеника. Беше го срещал и преди. Беше по-млад от тях със Самюъл и беше завършил Харвард през 1678-а, седем години по-късно. Въпреки това и той като Самюъл бе напълнял. Носът му беше червендалест, лицето му приличаше на превтасало тесто. И все пак очите му проблясваха решително, личеше си, че е умен мъж.

— Уверявам ви, напълно ви влизам в положението и ви съчувствам от все сърце — каза преподобният Мадър на Роналд. — Божиите пътища често пъти са неведоми за нас, обикновените простосмъртни. Силно обезпокоен съм не само от страданията, сполетели лично вас, но и от събитията в Салем. Населението му е изпаднало във властта на размирен, бунтовен дух и се опасявам, че нещата стават неуправляеми.

— В момента съм загрижен единствено за живота на жена си — хладно го прекъсна Роналд — не му се слушаха проповеди.

— Не се и съмнявам — меко отвърна преподобният Мадър. — Но според мен е важно да разберете, че ние — духовенството и светските власти, сме длъжни да мислим за цялото паство. Очаквах дяволът да се появи сред нас и единствената ми утеха е, че благодарение на жена ви вече знаем къде се е загнездил бесът. Искам да знам какви улики са използвани срещу съпругата ми — отсече Роналд.

— Ще ви ги покажа — вметна преподобният Мадър. — При условие обаче, че ще ги пазите в тайна, понеже се опасяваме, че ако бъдат разгласени, жителите на Салем ще изпаднат в още по-голям смут.

— А ако реша да обжалвам? — поинтересува се Роналд.

— Видите ли доказателствата, със сигурност няма да обжалвате — беше категоричен преподобният Мадър. — Уверявам ви. Мога ли да разчитам на вашата дума?

— Да — отвърна Роналд. — Стига да не ми оспорвате правото да обжалвам.

Тримата мъже се изправиха едновременно. Преподобният Мадър поведе посетителите към каменното стълбище. Запали тънка лоена свещица и следван от двамата мъже, заслиза към мазето.

— Обсъдих най-подробно уликите с баща си — Инкрийс Мадър — каза през рамо домакинът. — И двамата сме единодушни, че те са изключително важни за идните поколения като веществено доказателство за съществуването на невидимия свят. Смятаме също, че мястото им е в Харвардския колеж. Както знаете, сега баща ми е негов ректор. Роналд не каза нищо. Не му беше до колежи и ректори.

— Двамата с баща ми сме на еднакво мнение и че по време на съдебните процеси в Салем се е наблягало прекалено много само на духовете като доказателство за вина — продължи свещеникът. Вече бяха слезли по стъпалата и Самюъл и Роналд изчакаха домакинът да запали светилниците по стените. Както обикаляше подземието, отчето им обясни: — Притесняваме се да не би с това позоваване на духовете да пострадат и невинни хора.

Роналд понечи да възрази. Не го свърташе да слуша тези излияния, но Самюъл го спря, като безмълвно притисна длан върху рамото му.

— Бихме искали на всеки съдебен процес да бъдат представяни веществени доказателства, както в случая с Елизабет — отбеляза преподобният Мадър и махна на Роналд и Самюъл да се приближат към големия заключен шкаф. — Но това е и твърде взривоопасно. Настоях благоразумно уликите са бъдат иззети и след края на съдебното гледане да бъдат пренесени от Салем тук, в Бостън. Никога не съм виждал по-убедително доказателство за мощта на дявола и за умението му да пакости.

— Много ви моля, отче — обади се накрая Роналд. — Бих искал да се върна незабавно в Салем. Покажете ми за какво става въпрос и веднага поемам на път.