Допустим риск

Ким се усмихна. Докато четеше подробните описания на стаите и обзавеждането в тях си даде сметка, че сега самата тя изпитва вълнение, задето идва да живее в същата къща. Какво прекрасно съвпадение — да намери дневника на Елизабет същия ден! Това сякаш скъсяваше времето и заличаваше трите столетия между тях.

Ким бързо пресметна наум, че когато се е омъжила, Елизабет е била едва седемнайсетгодишна. Не си представяше и тя да е омъжена на същата възраст — Господи, само като си спомнеше какви емоционални проблеми бе имала в началните години в колежа!

Разлисти по-нататък страниците — Елизабет бе заченала само няколко месеца по-късно! Въздъхна. Как ли би се справила самата тя, ако би родила на такава възраст? Побиха я тръпки. А ето че Елизабет явно се беше справила прекрасно. Хората се залъгваха, че имат власт над съдбата си — както тогава, така и сега това бе измамно чувство, което придаваше самоувереност на човешките създания. Трогателна наивност.

О, какво е това? — Ким сви вежди и се опита да разчете неравния почерк. Вниманието и привлече думата „брак“.

Отпървом бях смутена духом от тази странна работа, понеже не знам нищичко за господина, тате обаче се отзовава много ласкаво за него. Казва, че ме бил видял през септември, когато идвал по нашите земи, за да си набави дървен материал за корабни мачти. Тате иска аз да съм решала, но да съм знаела, че господинът бил предложил най-великодушно да помогне на всинца ни да се преселим в град Салем, където баща ми щял да работи в неговото предприятие, а милата ми сестрица Ребека щяла да ходи на училище.

Малко по-нататък редовете се сгъстяваха:

Казах на тате, че приемам предложението за брак. Бих ли се осмелила да го отхвърля? Така е отсъдило провидението: живеем на бедна земя в Андовър, в постоянен страх да не ни нападнат червенокожите диваци. Съседите ни и от двете страни бяха сполетени от големи злочестини, мнозина бяха убити или взети в плен по най-жесток начин. Опитах се да обясня на Уилям Патерсън, той обаче не ще и не ще да разбере и се опасявам, че сега е зле настроен към мен.

Ким спря да чете и вдигна очи към жената върху портрета. Беше развълнувана, че е проникнала в мислите на седемнайсетгодишна безкористна девойка, готова да пожертва моминската си любов и да рискува със съдбата, само и само да помогне на своето семейство. Ким въздъхна и се запита кога за последен път е правила нещо, което да е било напълно безкористно. Поклати глава и отново извърна поглед към дневника — затърси дали някъде Елизабет е описала първата си среща с Роналд. Намери няколко реда под датата 22 октомври 1681 година: слънчев ден, ухаещ на шумата, окапала от дърветата.

Днес се запознах във всекидневната ни с г-н Роналд Стюарт, предложил да ми стане съпруг. По-възрастен е, отколкото предполагах, и има невръстна дъщеричка от предишната си жена, отнесена от едрата шарка. Както личи, е свестен човек, силен духом и телом, макар и да ми се видя малко холеричен, щом научи, че преди две нощи семейство Полк, нашите съседи откъм северната страна, са били нападнати. Настоява да не отлагаме и с ден изпълнението на общите ни намерения.

Ким се почувства малко гузна, отгърна дневника на 1690 година. Елизабет пишеше, че в Бостън върлувала шарка, а червенокожите диваци нападали семейства на някакви си седемдесет-осемдесет километра северно от Салем. Младата жена поклати ужасено глава. Трудно и беше да си представи колко тежък и изнурителен е бил животът в онези времена.

Вратата се затръшна и Ким трепна уплашена. Вдигна поглед — Едуард и Стантън се връщаха от лабораторията, чието строителство и оборудване щяха да приключат всеки момент. Едуард носеше някакви чертежи.

— Тук е точно толкова разхвърляно, както когато излязох — измърмори той и затърси с очи къде да остави плановете. — Какво си правила през цялото това време, Ким?

— Провървя ми страхотно — отвърна тя развълнувано. Изтласка назад стола и протегна напред тефтера. — Намерих дневника на Елизабет!

— Тук, в къщата! — изуми се той.

— Не, в замъка.

— Не беше зле първо да подредиш багажа, пък после да се занимаваш с архиварство — сопна се мъжът. — Разполагаш с цял месец, през който ще се ровиш из документите.

— Натъкнах се на нещо, от което дори ти ще ахнеш — продължи Ким, без да обръща внимание на подмятанията му. Отвори внимателно дневника на последната бележка. Подаде тефтера на Едуард и като посочи мястото, зачака. Лицето и грееше победоносно.

Едуард остави плановете върху масичката, където бе седяла и Ким. Докато четеше пожълтелите страници, обидата върху лицето му отстъпи място на изненада и интерес.