Досиетата на героя

Анабет посочи главата на дракона.

— Добре — кимнах, — ще изплашим мравките с метално чучело?

— Това е автоматон — каза тя.

Това не ме изпълни с оптимизъм. Автоматоните бяха вълшебни бронзови роботи, изковани от Хефест. Повечето от тях бяха ненормални машини за убиване. Другите бяха по-лоши.

— И какво? — попитах. — Това е само една глава. При това счупена.

— Пърси, това не е какъв да е автоматон — отговори ми Анабет, — това е Бронзовия дракон. Не си ли чувал разказите за него?

Погледнах я тъпо. Анабет бе израснала в лагера и вероятно знаеше купища истории, за които не бях и чувал.

Очите на Силена се разшириха.

— Да не искаш да кажеш, че това е старият пазител? Но това е само легенда!

— Чакайте — възкликнах, — кой е старият пазител?

Анабет си пое дълбоко въздух.

— Пърси, в дните преди Дървото на Талия, преди лагерът да има магически защити, които да удържат чудовищата, отговорниците опитвали различни неща, с които да се защитават. Най-прочутото им изобретение бил Бронзовия дракон. Децата на Хефест го изковали с благословията на своя баща. Той бил толкова могъщ, че повече от десетилетие нито едно чудовище не пристъпило в границите на лагера. Но после… преди около петнайсет години, той изчезнал в гората.

— И ти мислиш, че това е главата му?

— Ами трябва да е тя. Мирмеките вероятно са я изкопали, докато са търсели злато. Не са могли да го преместят целия и затова са откъснали главата. Тялото едва ли е далеч.

— Но както каза, те са откъснали главата. Вече полза от този дракон няма.

— Не е така — присви очи Анабет. Можех да кажа, че мозъкът й бясно работи. — Можем да го сглобим отново. Ако успеем да го включим…

— Той ще ни помогне да спасим Чарли! — възкликна Силена.

— Я чакайте малко — рекох, — в този план има страшно много „ако“. Ако го намерим, ако го активираме навреме, ако той реши да ни помогне. Нали каза, че е изчезнал преди петнайсет години?

Анабет кимна.

— Казват, че двигателят му се изхабил и той се скрил в гората, за да се самоизключи. Или пък програмата му се е повредила. Никой не знае със сигурност.

— Значи искаш да сглобим повреден дракон с повредена програма?

— Трябва да опитаме! — настоя Анабет. — Това е единствената надежда на Бекендорф! Освен това, подозирам, че главата е знак от Хефест. Драконът би искал да помогне на едно от децата на своя бог. Бекендорф би искал да опитаме.

Идеята не ми хареса. Но пък от друга страна, нямах по-добро предложение. Нямахме много време, а освен това Силена щеше да изпадне в шок, ако скоро не направехме нещо. Каквото и да е то. А и Бекендорф бе казал нещо за знак от Хефест. Може би сега бе моментът да открием дали е прав.

— Ами хубаво — съгласих се, — хайде да търсим обезглавения дракон!

Търсенето отне цяла вечност или поне на мен ми се стори така, вероятно защото през цялото време си представях как Бекендорф стои парализиран и изплашен в могилата, а мравките около него нетърпеливо щракат с челюсти в очакване той да омекне.

Не бе трудно да намерим дирята на мравките. Те бяха влачили драконовата глава през гората, оставяйки в калта дълбоки следи. Ние на свой ред влачихме главата в обратна посока.

Едва ли бяхме изминали повече от четвърт миля — започвах сериозно да се притеснявам за времето, което имаме, — когато Анабет прошепна:

— В името на безсмъртните…

Бяхме стигнали до ръба на кратер — нещо бе оставило дупка като от метеорит върху горската повърхност. Стените й бяха хлъзгави и затрупани с изпопадали дървесни стволове. Следите от мравките стигаха до дъното, а там се виждаше нещо огромно и метално. От края му стърчаха проводници.

— Вратът на дракона — казах, — дали мравките са направили този кратер?

Анабет поклати глава.

— Надали. Прилича повече като да е паднал метеорит.

— Хефест — рече Силена — богът стои зад това. Хефест иска да намерим дракона. Той иска да спасим Чарли… — думите й заглъхнаха в хлипове.

— Хайде тогава — опитах се да я окуража — да включим това лошо момче.

Да докараме главата на дракона до дъното бе лесно. Пуснахме я по склона и тя се удари във врата с шумно, металическо ДРЪН! Виж, свързването на двете части се оказа по-сложно.

Нямахме никакви инструменти, нито пък опит.

Анабет нагласяше жиците и ругаеше на старогръцки.

— Трябва ни Бекендорф. Той щеше да се справи с това за секунди.

— Твоята майка не е ли богинята на изобретателите? — попитах.

Анабет ме изгледа накриво.

— Да, но не в този смисъл на думата. Добра съм в идеите, не в техническата част.

— Е, ако трябваше да избера един човек в света, който да закачи обратно главата ми, бих избрал теб — казах аз. Просто го казах. Исках да прозвучи окуражително, но веднага разбрах, че е прозвучало тъпо.

— Ооо — подсмръкна Силена и избърса сълзите си, — Пърси, но това беше толкова мило!

Анабет поруменя.

— Млъкни, Силена. И ми подай кинжала си.

За миг се уплаших, че Анабет възнамерява да ме наръга, но вместо това тя го използва като отвертка и отвори едно табло на драконовата шия.

— Започва се — въздъхна тя. И започна да напасва бронзовите жички.

Това отне доста време. Прекалено много.