Досиетата на героя

Кой най-малко би искал да видиш в тъмна уличка — циклоп или разгневения господин Д.?

Гроувър: Бе-е-е! Що за въпрос е това? Да ви кажа, бих предпочел да видя господин Д., тъй като той е… по-мил. Да, той е много мил и щедър с нас, сатирите. Ние всички го обичаме. И не го казвам само защото може да чуе всичко и да ме смачка като буболечка, ако кажа нещо друго.

Според теб кое е най-красивото природно кътче в Америка?

Гроувър: Невероятно е, че все още е останало нещо, но наистина харесвам езерото Плесид в горната част на щата Ню Йорк. Много е красиво, особено през зимата. А и дриадите там са… хей, може ли да махнете това от интервюто. Хвойничка ще ме убие.

Толкова ли са вкусни наистина кенчетата?

Гроувър: Моята баба обичаше да казва: „Две кенчета на ден хапни, чудовищата изгони!“. В тях има много минерали, засищат, а консистенцията им е прекрасна. Наистина, има ли нещо, което да не е за харесване? Не е моя вината, че зъбите на хората не стават за нищо по-сериозно.

Интервю с Пърси Джаксън, син на Посейдон

Коя е най-хубавата част от лятото в лагера на нечистокръвните?

Пърси: Да видя приятелите си, разбира се. Много е готино да се върнеш в лагера след цяла година училище. Усещането е като да се прибереш у дома. Първия ден от лятото, когато си дойда, се разхождам около хижите и гледам как Конър и Травис крадат, как Силена се мъчи да убеди Анабет да си сложи грим и как Клариса все още тика главите на новодошлите в тоалетните. Мило е, че някои неща никога не се променят.

Посещавал си много и различни училища. Къде е трудността в това да си новак?

Пърси: В изграждането на репутация. Всеки иска да те вкара в някакво клише, разбирате ли? Или си смотльо, или си пич, такива неща. Веднага трябва да стане ясно, че не си някой, с когото да се закачат, но не бива и да се държиш като гадняр. Да ви кажа обаче, не знам дали аз съм точният човек, от когото да търсите съвет. Аз не мога да изкарам и година, без да ме изритат или да взривя нещо.

Ако трябва да замениш Въртоп за друг магически предмет, какъв би бил той?

Пърси: Това вече е труден въпрос, тъй като наистина съм свикнал с Въртоп. Не мога да си представя живота без този меч. Но ще е яко, ако се направят доспехи, които да се превръщат в нормални дрехи. Носенето на броня е болезнено. Тя е тежка. И вътре в нея е жега. Освен това, не е много модерно. Така, че да имаш дрехи, които да могат да се превръщат в доспехи, би било наистина много полезно. Но пак не съм сигурен дали бих заменил меча си за такова нещо.

Много пъти животът ти е висял на косъм. Кой е най-страшният миг, който си изпитал като герой?

Пърси: Първата битка с Минотавъра, трябва да призная. Тогава просто не знаех какво става. Дори не знаех, че съм полубог. Мислех, че съм изгубил мама завинаги, бях на онзи хълм посред буря, изправен срещу онова бикоподобно нещо, а Гроувър бе припаднал и блееше „Яденеее!“. Беше ужасяващо!

Какъв съвет би дал на хлапетата, които подозират, че са полубогове?

Пърси: Молете се да грешите. Сериозно, сигурно да четеш за това е забавно, но да ти се случи наистина е лошо нещо. Ако мислите, че сте полубог, бързо си потърсете сатир. Можете да ги намерите във всяко училище. Смеят се особено и ядат всичко. Ходят малко странно, понеже крият копитата си в обувки. Та, намерете си училищния сатир и го помолете за помощ. Трябва бързо да стигнете лагера на нечистокръвните. Но наистина, не бихте искали да сте полубог. Не опитвайте това у дома.

Пърси Джаксън и мечът на Хадес

Идеята да изкарам Коледа в Подземния свят определено не беше моя.

Ако знаех какво ме чака, щях да си взема болнични. И така щях да си спестя срещата с армия демони, схватка с титан и клопка, която едва не изпрати мен и приятелите ми във вечен мрак.

Но не би. Трябваше да си взема проклетия изпит по английски. И така, в последния ден от срока си стоях в аудиторията на гимназия „Гуд“ с останалите ученици и опитвах да завърша есето си върху „Повест за два града“, която дори не бях чел. Тогава госпожа О’Лиъри се появи на сцената, лаейки като полудяла.