Досиетата на героя

Тя се обърна към мен, сякаш четеше мислите ми.

— Хадес е моят съпруг и господар, младежо. Бих направила всичко за него. Но в този случай имам нужда от помощта ви, и то бързо. Става дума за меча на Хадес.

Нико се намръщи.

— Баща ми не притежава меч. В битка той използва своя жезъл, а също и шлема си, с който всява ужас в сърцата на враговете.

— Не притежаваше меч — поправи го Персефона.

Талия се изправи.

— Нима той кове нов символ на силата? Без позволението на Зевс?

Богинята на пролетта вдигна ръка. Над масата се появи жива картина — няколко скелета раздухваха черни пламъци в ковачница и оформяха стоманено острие с подобните си на черепи чукове.

— Войната с титаните почти ни е застигнала — каза Персефона, — господарят Хадес трябва да се подготви за нея.

— Зевс и Посейдон никога не биха разрешили на Хадес да изкове ново оръжие! — възрази Талия, — това ще наруши баланса на тяхното примирие.

Персефона поклати глава.

— Имаш предвид, че така той ще стане равен на тях? Повярвай ми, дъще на Зевс, Господарят на мъртвите няма никакво желание да воюва с братята си. Той знаеше, че те никога няма да го разберат, и затова изкова меча тайно.

Образът над масата трепна. Едно зомби ковач надигна все още нажеженото острие. В основата му имаше нещо странно. Не скъпоценен камък, а…

— Това не е ли ключ? — попитах.

Нико ахна.

— Ключовете на Хадес?

— Чакай — прекъсна го Талия, — какви са тия ключове?

Нико изглеждаше по-блед и от мащехата си.

— Хадес има връзка златни ключове, с които може да отключва и заключва смъртта. Поне така гласи легендата.

— Легендата е вярна — рече Персефона.

— Как така да отключва и заключва смъртта? — не разбрах.

— Ключовете имат силата да отведат някоя душа в Подземния свят — каза Персефона — или да я освободят.

Нико преглътна.

— Ако един от ключовете е поставен в меча…

— Неговият носител ще може да възкресява мъртвите — довърши Персефона — или напротив, да изпрати всяко живо същество в отвъдното с едно докосване на острието.

Всички притихнахме. Призрачният фонтан ромонеше в ъгъла. Слугините минаваха покрай нас, предлагайки ни плодове и сладкиши, с които да ни заробят в отвъдното завинаги.

— Този меч е зъл — казах накрая.

— С него Хадес ще бъде непобедим — съгласи се и Талия.

— Затова — каза Персефона — трябва да ни помогнете да си го върнем.

Зяпнах я.

— Моля?

Очите на Персефона бяха красиви и мъртвешки сериозни като отровни цветове.

— Малко преди мечът да бъде завършен напълно, някой го открадна. Не зная как, но съм почти сигурна, че извършителят е полубог, някой от героите, служещи на Кронос. Ако оръжието попадне в ръцете на Господаря на времето…

Талия скочи на крака.

— Позволили сте мечът да бъде откраднат? Но как може да сте толкова глупави? Вероятно той вече е в ръцете на Кронос!

Стрелите на Талия се превърнаха в рози, а лъкът — в огъната лоза, отрупана с жълти и златисти цветя.

— Бъди по-внимателна — предупреди Персефона, — може да си Зевсова щерка и първа сред ловджийките на Артемида, но в моя дом ще се държиш прилично.

Талия скръцна със зъби.

— Върни ми… лъка.

Персефона махна с ръка. Лъкът и стрелите възвърнаха обичайния си вид.

— Сега сядай и слушай. Мечът няма как да е напуснал Подземното царство. Господарят Хадес използва останалите ключове, за да затвори изходите. Нищо няма да влезе, нито да излезе, докато той не намери меча. Той използва цялата си сила, за да открие крадеца.

Талия седна с нежелание.

— За какво сме ти ние тогава?

— Търсенето на меча не може да се огласи на всеослушание — заяви богинята, — ние затворихме царството, но не съобщихме защо. Няма как да използваме слугите на Хадес за търсенето. Те не бива да знаят, че мечът съществува, не и преди да е завършен. И в никакъв случай не бива да узнават, че той е откраднат.

— Ако разберат, че Хадес е в беда, ще го напуснат — предположи Нико — и ще се присъединят към титаните.

Персефона не отговори, ала ако богиня можеше да бъде нервна, щеше да изглежда точно като нея.

— Крадецът трябва да е полубог. Никой безсмъртен не може да открадне оръжието на свой себеподобен просто така. Дори Кронос е длъжен да се подчинява на древните закони. Той има свой избраник някъде тук долу. А за да хванем този полубог… реших да използвам вас тримата.

— А защо? — попитах.

— Вие сте децата на върховните богове — отговори Персефона, — кой би могъл да устои на вашата обединена сила? Освен това, когато върнете меча на Хадес, ще изпратите съобщение до Олимп. Зевс и Посейдон не биха се възпротивили на новото оръжие на брат си, ако то е връчено нему от собствените им деца. Това ще покаже, че вие имате доверие на Хадес.

— Но аз му нямам доверие — каза Талия.

— Нито пък аз — казах, — защо трябва да даряваме на Хадес ново супероръжие. Това е безумно. Нали, Нико?

Нико гледаше към масата. Пръстите му потропваха по черното стигийско острие.

— Нали, Нико? — попитах отново.

Отне му секунда, преди да ми отговори.

— Трябва да го направя, Пърси. Той ми е баща.

— О, я стига — възрази Талия, — не може да мислиш това за добра идея?

— А кое е добра идея? Мечът да попадне в ръцете на Кронос?

Имаше право.